Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Оскърбленията на Малвина продължаваха да валят върху Марк, без да го засегнат. Може би, защото бяха доста карикатурни. И измислици. Той дори нямаше желание да се защитава и да ѝ обясни, че не спи с Лили. Марк продължи да върви по улицата, без да го е грижа повече за Малвина, като се насилваше да скрие нерешителността си. Момичето насочи още по-свирепо маузера си.
– Казах ти вече да не мърдаш!
Марк продължи да върви напред, без да се обръща.
– Съжалявам, не съм дошъл при теб, а за да се видя с баба ти. Извини ме. Тази къща е „Розре“, нали?
– Ако се доближиш още, ще те застрелям. Ясно ли е?
Марк се престори, че не чува, и продължи да стои с гръб към Малвина. Дали преценяваше правилно нещата? Трябваше ли да се довери на инстинкта си и на факта, че липсваха сипмтомите на криза? Нямаше ли тази откачалка да убие и него като Гран-Дюк с куршум в сърцето? Долната част на гърба му се окъпа в пот. Той спря пред грамадния портал на „Розре“.
– Ама какво правиш там? Казвам ти: ще те застрелям!
Малвина заситни с бързи крачки като превъзбудена от напрежение хлапачка и застана пред Марк, като продължаваше да насочва маузера към него. После още веднъж го изгледа внимателно от главата до петите.
– Търсиш ли нещо? – попита я Марк, като се постара да звучи иронично.
– И си дошъл така, без раница? Сигурен ли си, че не криеш нищо някъде, например под якето си?
– Искаш да се съблека пред теб ли? Такава ли е работата?
– Ръцете във въздуха!
– Ти ли искаш да го направиш? Да ме претърсиш с малките си ръце?
Малвина се колебаеше. А Марк се запита дали не е отишъл твърде далеч. Момичето изглеждаше на ръба на нервна криза, а пръстът ѝ се бе вдървил върху спусъка на маузера. Върху него имаше сребърен пръстен, украсен с великолепен полу-прозрачен кафяв камък с цвета на очите ѝ и при това – светещ. Малвина продължаваше да проучва анатомията на Марк. Несъмнено търсеше тетрадката на Гран-Дюк. Добре, че се бе сетил да вземе предпазни мерки.
Той се насили да забие още една стрела в сърцето на Малвина.
– Съжалявам, Малвина, предпочитам сестра ти.
Направи крачка, без да чака реакцията ѝ, и натисна интеркома. Този път пръстът му трепереше и Марк не бе в състояние повече да следи какво правеше откачалката зад гърба му.
– Глупак, аз ще те...
От интеркома прозвуча женски глас и прекъсна Малвина.
– Да.
– Казвам се Марк Витрал. Дошъл съм да говоря с Матилд дьо Карвил.
– Влезте.
Порталът се отвори. Малвина се поколеба какво да прави и този път сякаш бе малко засрамена от оръжието си. Отново насочи пистолета към Марк.
– Разбра ли? Какво чакаш тогава? Казаха ти да влезеш!
Марк знаеше предварително, че ще попадне в богаташко имение, едно от най-разкошните в този район, но въпреки това бе впечатлен: от грамадния парк с всякакви дървесни видове, от цветните лехи, от безупречно подкастрените розови храсти. Върху каква площ се простираше паркът? Десет хиляди квадратни метра? Петнадесет хиляди? Тръгна по покритата с розов чакъл алея, все още следван от високия си метър и петдесет телохранител.
– Гледката те удивлява, нали, Витрал? Това е „Розре“, най-големият парк в Кувре. От втория етаж се виждат всички меандри на Марна. Даваш ли си сметка, Витрал, че лишихте Лиз-Роз от всичко това?
Марк потисна желанието си да зашлеви тази чума. Мяташе отровните си стрели на сляпо, но някои от тях улучваха мишената. Марк нямаше как да не сравни този парк с градинката на улица „Пошол“. Пет на три метра. А когато вътре бе и ситроенът, изобщо нямаше градина. Далеч пред погледа му, пред парника, хвърляйки крадливи погледи към посетителите, бързо профуча катеричка.
– Разбра ли сега? Надявам се, че поне имаш угризения!
Угризения ли?
Смехът на Лили все още отекваше в ушите на Марк. Щом Никол изкараше фургона, за да работи на брега на морето в Диеп, веднага се чуваха радостни детски викове. Лили и той бързо излизаха в градинката, за да играят на дама или да вкарат по някоя и друга топка в баскетболния кош. И за тях, в техните детски очи, тази градинка бе по-голяма от „Розре“ или който и да било парк.
Три стъпала. Без да се разделя с маузера си, Малвина мина отпред, за да отвори дървената врата. Марк я последва. Луд ли беше да влиза вътре доброволно?! Бе действал сам. Никой не знаеше, че е тук. По стените на коридора бяха закачени картини с пасторални пейзажи. Кожени палта висяха на закачалки от ковано желязо. Елипсовидно огледало в дъното на коридора създаваше илюзията за още повече дълбочина. С дулото на маузера Малвина му посочи първата врата вдясно, солидна врата, украсена с червени релефни орнаменти. Двамата влязоха вътре.