Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
В Скотланд Ярд това доведе до взимането на някои трудни решения. Екипът на Форестър не можеше да върви по всяка една следа, а и времето изтичаше. Скъпата „Тойота Ленд круизер“ беше открита изоставена в покрайнините на Ливърпул, бандата явно се беше досетила, че може да бъде проследена по колата. Престъпниците бяха изчезнали вдън земя, но Форестър знаеше, че ще направят нов удар, при това скоро. Въпросът беше къде. Затова нареди на хората си да се концентрират върху Клонкъри, предполагаемия лидер.
Оказа се, че семейство Клонкъри живее в Пикардия в Северна Франция. Притежаваха наследствено имение в Съсекс, голям апартамент в Лондон и дори вила в Барбадос, но по някаква причина живееха в Пикардия, близо до Албер. И затова Форестър и Бойер хванаха първия влак под Ламанша, от гара „Сейнт Панкрас“ до Лил.
Форестър гледаше широките поля на Северна Франция, изпъстрени нарядко с горички. Небето беше стоманеносиво, прихлупваше земята и сякаш притискаше британските военни гробища, които се мяркаха между хълмовете. Мраморните плочи участваха в лиричен, но и меланхоличен парад. Хиляди и хиляди гробове. Гледката беше депресираща, а дъждът я правеше още по-тягостна. Дърветата бяха покрити с майски цвят, но дори и цъфналите пъпки бяха посърнали, сякаш попарени от непрестанния ръмеж.
— Не е най-хубавата част от Франция, нали, сър?
— Отвратителна е — съгласи се Форестър. — С всички тези гробища.
— Тук са се водили доста войни.
— Да. А и икономиката замира, а това не е от полза на никого.
Форестър замълча, но след това добави:
— През ваканциите често идвахме тук.
— Отличен избор — засмя се Бойер.
— Не, не точно тук. Искам да кажа, че когато бях хлапе, ходехме на къмпинг в Южна Франция. Не можехме да си позволим да летим със самолет, затова трябваше да минем с колата през цяла Франция. Тръгвахме от Хавър и минавахме оттук, през Пикардия. Край Албер, през Сома и надолу. И всеки път ми се искаше да заплача, защото беше толкова ужасно грозно. Селата бяха грозни, защото бяха строени наново след Втората световна война и бяха от бетон. Бойер, по тези прогизнали поля са загинали милиони мъже. Милиони в полетата на Фландрия2.
— Предполагам.
— По това време финландците май още са живеели в иглута.
— Да, сър. И сме се хранили с мъхове и лишеи.
Двамата мъже се засмяха, макар и доста пресилено. Форестър имаше нужда да се пошегува, да отпусне. Пътуването с „Юростар“ от Лондон до Лил също бе доста мрачно, използваха няколкото часа, за да прегледат доклада на патолога още веднъж, да проверят дали не са изпуснали нещо. Нищо не им беше убягнало, това беше просто трезв научен анализ на раните. Масивна кръвозагуба, прободна рана между пето и шесто ребро, смъртта е настъпила вследствие на асфиксия.
— Мисля, че е това — каза Бойер.
Форестър погледна табелата. Рибмон сюр Анкър, 6 км.
— Прав си. Това е отбивката.
Колата се плъзна по разклона, като вдигаше фонтани от вода през дъждовните локви. Форестър се зачуди защо в Североизточна Франция вали толкова много. Сети се за разкази от Първата световна война как войниците буквално са се давели в калта. Хиляди войници бяха намерили смъртта си в разкашканата кал. Що за начин да умреш.
— Тук завий надясно.
Форестър провери адреса на семейство Клонкъри. Беше позвънил едва преди ден и те се бяха съгласили да бъдат разпитани. По телефона гласът на майката звучеше студен и треперлив, но жената все пак ги беше инструктирала откъде да минат. Подминавате „Рю Волтер“ и карате още километър. След това завивате наляво към Албер…
— Тук дай наляво.
Бойер завъртя волана и колата нагази в кална локва. Пътят беше като разорана нива.
Къщата беше голяма и внушителна, имаше капаци по прозорците и капандури, а покривът й падаше във френски стил под остър ъгъл. Но в същото време беше мрачна, намръщена и потискаща. Странно място за живеене.
Майката на Джейми Клонкъри ги чакаше в дъното на широката алея, която завиваше току пред къщата. Говорът й беше ледено аристократичен, много английски. Съпругът й стоеше точно зад прага, беше облечен със скъпо сако от туид и кадифени панталони. Чорапите му бяха яркочервени.
Седнаха във всекидневната и прислужницата им сервира кафе. Мисис Клонкъри се настани точно срещу двамата, коленете й бяха плътно прибрани.
— И така, инспектор Форестър, споменахте, че бихте искали да поговорим за сина ми Джейми…
2
Освен към конкретното полесражение фразата се отнася и към стихотворението „В полетата на Фландрия“ от канадския автор и лекар Джон Макгрей. Писано е на фронта и добива огромна популярност в годините на Първата световна война. — Бел.прев.