Последната кралица на Индия

Раджата посещаваше съпругата си всяка сутрин и два пъти следобед. Беше толкова неистово влюбен в сина си, че беше истинско чудо как не го слагаше на носилка на гърба си, за да го води всяка вечер в барадари. Когато задължителният месец на изолация за рани приключи, ние мислехме, че тя ще пожелае да подеме наново всички онези неща, които толкова дълго ѝ бяха забранени. Но трябваше да минат още няколко седмици, преди тя най-сетне да се появи да ни види в стаята на кралицата. Но дори и тогава посещението ѝ беше за кратко, а Дамодар не беше с нея. Аз се поклоних много ниско, когато тя влезе, но бях удостоена точно с толкова внимание, колкото и останалите дургаваси. Единствените жени, които бяха канени в покоите ѝ, бяха Кахини и Каши — Каши, защото беше отгледала седем по-малки братчета и сестричета.

А после, в последния ден на януари, дургавасите бяха призовани в покоите на рани, за да се запознаят с раджкумар.

— На бас, че има носа на баща си! — възкликна Моти.

— И косата на рани — допълни Хира.

Всички се обърнахме към Каши. Тя беше виждала нашия раджкумар поне дузина пъти.

— Никога досега не сте виждали по-красиво дете! — изрече с възторг тя. — Чакал е цели девет години за появата си! — допълни изумено. — Беше крайно време боговете да ги благословят!

Кахини издаде някакъв странен гърлен звук и промърмори:

— Да не си мислиш, че рани се е сдобила с дете чрез молитви?

— Кахини, раджата е твой братовчед! — сряза я остро Хира.

— А истината си е истина — отговори наперено Кахини.

— Голяма работа, че била отишла при него, облечена като английски генерал! — намеси се Моти. — Важното е, че Джанси вече си има наследник!

Докато вървяхме към покоите на рани, аз попитах шепнешком Джалкари защо, според нея, рани е отишла при раджата, облечена като мъж. Тя ме изгледа така, както човек гледа друг, поискал да знае защо дишането е важно за живота.

— Не е ли очевидно, Сита! — изсъска. — Защото той може да бъде разпален единствено от мъже!

Тази мисъл беше крайно шокираща, най-вече защото лично аз не я възприемах като възможна. Всички ли бяха наясно с това освен мен? Отново?

После Сундари обяви:

— Нейно височество е готова!

Кралицата беше по-красива от всякога. Беше облечена в ангарка в кремаво и златисто, а косата ѝ падаше на дълги вълни по раменете ѝ. На врата ѝ проблясваше дебел наниз от перли — най-вероятно подарък от Гангадхар.

— Моите дургаваси! — възкликна зарадвано тя, когато ни зърна.

Събрахме се в кръг около детската люлка в червено и златно. Раджкумар беше плътно увит в пелени и одеяла, така че се виждаше единствено лицето му. Но с гъстата си тъмна коса и деликатния нос той наистина беше така красив, както ни беше казала Каши.