Империя на бури

Дориан хвана мисълта на елфическия принц и се обърна към него.

– Ненадушихнито един Валг в града.

Каквато и да беше онази сила… вече бе избледняла и изчезнала.

– Така е – отне им думата Ролф. – защото изтребихме повечето.

Вятърът разклати прозорците в рамките им, сливайки дъждовните капки по тях.

– А що се отнася до четиримата мъже в коридора, само те останаха от екипажа ми в. Благодарение на битката, която водихме през пролетта, за да си върнем острова, след като генералът на Перингтън го превзе.

Дориан изруга тихо, но злобно. Капитанът кимна.

– Но сега отново съм пиратски лорд на Залива на Черепа и ако онези от Морат искат само източните острови, то с радост ги отстъпвам на Перингтън и зверовете му. Пределът и бездруго е изтъкан само от пещери и скали.

– Какви са зверовете? – попита Дориан отново.

Светлозелените очи на Ролф притъмняха.

– Морски уивърни. Вещиците владеят небето с летящите си страшилища; а тукашните води вече принадлежат на същества, създадени за водни битки, изродени копия на древни твари. Представете си звяр с размерите на половин боен кораб, по-бърз от делфин, и щетите, които може да нанесе със зъби, нокти и отровна опашка, голяма колкото мачта. А още по-лошото е, че убиеш ли едно от родените на островите същества, възрастните ще те преследват до всички краища на земята. – Ролф сви рамене. – Е, дано проумяваш, Ваше Височество, защо нямам намерение с пръст да докосвам източните острови, стига обитателите им да живеят в мир с мен. Единствената ми цел е да извличам печалба от начинанията си.

Той махна с ръка към листовете, разпилени навсякъде из кабинета му.

Дориан замълча. Предложението, което бе възнамерявал да отправи на капитана... Хазната му вече принадлежеше на Морат. А не му се вярваше частни предприемачи да му заемат пари.

Погледът на Роуан му казваше същото. Значи, трябваше да измислят нов начин да привлекат Ролф на своя страна. Дориан пак се озърна из кабинета – обзавеждането му клонеше към лукса, но повечето мебели бяха износени. Замисли се за града край тях, още потънал в руини. За четиримата оцелели от целия екипаж на капитана. За начина, по който Ролф беше стрелнал очи към светлата линия около врата му.

Роуан отвори уста да каже нещо, но Дориан го предвари.

– Не всички изчезнали от екипажа ти са убити. Някои са били отвлечени, нали?

Морскозелените очи на Ролф изстинаха.

Дориан не се отказа.

– Били са заловени заедно с други и отведени на Мъртвите острови. Изтезавали са ги за информация как и откъде да те нападнат. Единственият начин да ги освободиш, когато са ти ги върнали като демони, облечени в човешки тела, е бил да ги обезглавиш. И да ги изгориш.

– Пръстени или нашийници са носили, капитане? – попита безпощадно Роуан.

Ролф преглътна сухо. След дълго мълчание отвърна:

– Пръстени. Казваха, че са били освободени. Но не бяха мъжете, които... – Той поклати глава. – Демони... – Пророни, като че това обясняваше нещо. – Беше вселил демони в телата им.