Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Но имаше още нещо и той заоглежда стаята.
— А сега ме остави.
Маршалът се поклони и напусна стаята.
Той се изправи с все още замаяна глава и заразглежда продълговатата стая. Две от стените бяха от камък, останалите две с ламперия от явор. Едната стена бе почти закрита от декоративен шкаф, а другите — от тоалетна масичка, втори шкаф и маса със столове. Погледът му се спря на камината. Изглеждаше най-логичното място. Знаеше, че в древността стаите са имали повече от един вход и изход. Тази стая бе приютявала магистри от XVI век насам и ако си спомняше правилно, камината бе добавена през XVII век на мястото на старо каменно огнище. Рядко се използваше, тъй като в цялото абатство бе прокарано централно отопление.
Приближи се към полицата над камината и огледа дървените части, после внимателно прегледа каменната плоча отдолу, забелязвайки бледи бели линии, проточили се перпендикулярно към стената.
Наведе се и се взря в тъмната плоча. Със свита ръка започна да опипва вътрешната част на комина. И накрая го откри. Кръгла стъклена топка. Опита се да я завърти, но нищо не се раздвижи. Побутна я нагоре, после надолу. Пак нищо. Накрая дръпна и тя се отмести. Не много, може би със сантиметър, при което чу механично изщракване. Пусна я и усети нещо хлъзгаво по пръстите си. Масло. Някой бе взел необходимите мерки.
Огледа камината. По цялата дължина на задната стена вървеше пукнатина. Той натисна и каменната плоча се завъртя навътре. Отворът бе достатъчно голям, за да мине през него, така че запълзя. От този вход започваше коридор с човешки ръст.
Той се изправи.
Тесният коридор продължаваше едва няколко метра до каменна стълба, която се виеше надолу в плътна спирала. Не можеше да предположи накъде води. Несъмнено из цялото абатство бяха пръснати тайни входове и изходи. От двайсет и две години заемаше поста маршал и никога не бе чувал за тях.
Магистърът обаче явно знаеше и бе казал на Джефри.
Удари с юмрук по камъка и даде воля на гнева си. Трябваше да открие Великата тайна. Цялата му власт се крепеше на това откритие. От години знаеше, че магистърът разполага с дневника на Ларс Нел, но нямаше начин да се сдобие с него. Вярваше, че след смъртта на стареца щеше да настъпи неговият час, но магистърът бе предвидил действията му и бе изпратил ръкописа извън абатството. Сега вдовицата на Ларс Нел и нейният бивш служител — отлично трениран правителствен агент — се бяха свързали с Ройс Кларидън.
Нищо добро нямаше да излезе от тяхното сътрудничество.
Опита се да се успокои. От години се трудеше в сянката на магистъра. Сега самият той беше магистър. И нямаше да позволи един призрак да направлява действията му.
Пое няколко дълбоки глътки от влажния въздух и се замисли за Началото. Било през 1118 г. след Христа. Светите земи най-после били изтръгнати от ръцете на сарацините и било положено началото на християнското царство, но все още съществувала огромна опасност. Затова девет рицари се обединили и дали обет пред новия християнски цар на Йерусалим, че маршрутът от и към Светите земи ще бъдат безопасен за поклонниците. Но как биха могли деветима мъже на средна възраст, дали обет за бедност, да защитят дългия път от Яфа до Йерусалим, особено след като по него се движели стотици разбойници? Още по-странно бе, че през първите десет години от съществуването на ордена към него не се включили нови рицари, а Хрониките не описваха случаи на оказана помощ на поклонниците. Вместо това първите девет рицари се захванали с много по-голяма задача. Щабът им се намирал под един стар храм, на място, което някога служело за конюшните на цар Соломон. Помещението, съдържащо безброй арки и сводове, било толкова огромно, че някога приютявало две хиляди животни. Там те открили подземни коридори, изсечени преди векове в скалите, много от които съдържали пергаментови свитъци, трактати, разработки върху науките и изкуството и много неща, свързани с юдейско-египетското наследство.
Както и най-важната находка.
Разкопките погълнали вниманието на деветимата рицари. По-късно, през 1127 г., те натоварили безценната си плячка на кораби и отплавали към Франция. Това, което открили, им донесло слава, богатство и мощни съюзници. Мнозина искали да станат част от ордена и през 1128 г., едва десет години след създаването си, Орденът на тамплиерите получил от папата законна автономия, която нямала равна на себе си в западния свят.
И всичко това заради знанията, които били получили.