Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Навън бе влажна, ветровита септемврийска утрин, затова си бе осигурил помощта на пет-шест местни жители. Задачата им бе да избият повредените каменни плочи и да сложат новите преди идването на майсторите за пода след две седмици. В момента в нефа се работеше на три различни места. Самият Сониер се бе захванал с една изкривена плоча пред стъпалата на олтара, която открай време се клатеше.
Откритата преди известно време стъкленица все още го озадачаваше. Когато разтопи восъчния печат и извади навитото късче хартия, той откри не послание, а тринайсет реда с букви и символи. Когато ги показа на абат Жели, свещеника от съседното село, той му бе казал, че тази подредба на букви и символи се нарича криптограма и че някъде сред привидно безсмислените букви се крие послание. Нужен бил само математически ключ за разшифроването му, но след като се бе мъчил в продължение на много месеци, той бе все така далеч от намирането на отговора. Искаше му се да разбере както смисъла, така и причината посланието да бъде скрито. Очевидно то бе от голямо значение. Нужно бе и голямо търпение. Точно това си повтаряше всяка вечер, след като за пореден път неуспешно се опитваше да открие отговора. Ако не друго, той бе търпелив.
Хвана чук с къса дръжка и реши да провери дали дебелата плоча на пода може да бъде натрошена. Колкото по-малки бяха парчетата, толкова по-лесно щяха да ги извадят. Подпря се на колене и нанесе три удара върху единия край на дългата почти метър плоча. По дължината й плъзнаха пукнатини. Новите удари ги превърнаха в процепи. Хвърли чука и грабна един метален прът, за да разкърти по-малките парчета. Подпъхна го под един дълъг тесен къс и успя да измъкне дебелото парче от мястото му. Подритна го, за да не му пречи.
После забеляза нещо.
Остави металния прът и приближи газената лампа към оголената основа на пода. Пъхна ръка, внимателно разчисти парчетата и осъзна, че това, което се показваше, бе панта. Приведе се и избърса останалата прах и отломки, разкривайки по-голяма площ от разяденото желязо, а пръстите му се изцапаха с ръжда.
Формата започна да приема познати очертания. Бе врата, водеща надолу. Но накъде?
Огледа се. Останалите мъже работеха съсредоточено, шепнейки си. Той премести лампата настрана и спокойно върна отломките, които току-що бе извадил, в дупката.
— Добрият свещеник не искал никой да разбере какво е открил — отбеляза Кларидън. — Първо стъкленица, а после цяла врата. Църквата му се оказала пълна с чудеса.
— Врата към какво? — полюбопитства Стефани.
— Точно това е интересната част. Ларс така и не ми разказа всичко. Но сега, като чета дневника му, започвам да разбирам.
Сониер отстрани и последния камък от желязната врата в пода. Църквата бе заключена, а слънцето бе залязло преди часове. Цял ден бе умувал какво ли се крие под вратата, но не обели и дума пред работниците, а само им благодари за усилията, обяснявайки, че смята да си почине няколко дни, така че нямаше да има нужда от тях преди следващата седмица. Не бе споделил дори и със скъпата си любовница, а само спомена след вечеря, че иска да огледа църквата, преди да си легне.
Дъждът барабанеше по покрива.
На светлината на газената лампа пресметна, че желязната врата е дълга около метър и широка не повече от четирийсет сантиметра. Беше на нивото на пода и нямаше ключалка. За щастие рамката бе каменна, но се притесняваше за състоянието на пантите, затова бе донесъл шише с газ за лампи. Не че беше най-подходяща за смазка, но само това бе успял да набави за толкова кратко време.
Намаза пантите с надеждата да разхлаби хватката на времето. Вмъкна края на един железен прът под ръба на вратата и дръпна нагоре.
Тя не помръдна. Дръпна по-силно. Пантите започнаха да поддават.
Размърда пръта, натисна ръждясалия метал и добави още газ. След няколко опита пантите изскърцаха, вратата се завъртя на оста си и замръзна, сочейки право към тавана.
Той освети тъмния отвор с лампата. Тесни стъпала се спускаха 4–5 метра надолу до груба каменна площадка.
Разтрепери се от вълнение. Чувал бе разкази от други свещеници за намерени от тях предмети. Повечето били от времето на революцията, когато духовниците криели реликви, икони и украшения от плячкосващите републиканци. Много от църквите на Лангедок станали тяхна жертва. Но тази в Рен-льо-Шато била толкова западнала, че просто нямало какво да грабят.