Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Но Ларс също е публикувал текстовете от пергаментите в книгите си — отбеляза Малоун.
— Разговаряхме за това и той винаги ми казваше: „Хората обичат загадките.“ Но знам, че не му беше приятно.
Малоун се обърка.
— Значи историята за Сониер е лъжа?
Кларидън кимна.
— Съвременната версия е фалшива в по-голямата си част. Повечето от написаните книги също така свързват Сониер с картините на Никола Пусен, особено с „Пастирите на Аркадия“. През 1893 година Сониер уж отнесъл двата намерени пергамента в Париж, за да бъдат разшифровани, и докато бил там, закупил репродукция на тази картина и на още две от Лувъра. Говори се, че съдържат скрити послания. Проблемът е, че по онова време Лувърът не продавал репродукции на картини, а и липсват сведения „Пастирите на Аркадия“ да е била излагана там през 1893 година. Но хората, които разпространявали тази измислица, не се притеснявали особено от несъответствията. Просто предполагали, че никой няма да провери фактите, и поне известно време действително било така.
— Ларс къде е намерил криптограмата? — попита Малоун.
— Корбю написал цял ръкопис, посветен на Сониер.
Малоун си спомни отделни изречения от изпратените на Ърнст Сковил осем страници. Написаното от Ларс за любовницата. В един момент тя все пак разкрила на Ноел Корбю едно от скривалищата на Сониер. Корбю го е споменал в ръкописа, който успях да намеря.
— Макар Корбю да отделил доста време, за да разказва на репортерите измислици за Рен, в ръкописа си се постарал да опише истинската история така, както я научил от любовницата.
Още изречения изскочиха в съзнанието на Малоун. Корбю така и не разкрил какво е научил, ако въобще е имало нещо. Но богатството от информация, съдържащо се в ръкописа му, кара човек да се запита откъде е могъл да научи всичко, за което е писал.
— Корбю, естествено, не допуснал никой да види ръкописа, тъй като истината съвсем не била така впечатляваща като лъжите. Умрял в края на шейсетте в катастрофа и ръкописът му изчезнал. Но Ларс го открил.
Малоун заразглежда редиците букви и символи в криптограмата.
— И какво всъщност е това? Някакъв код?
— И то доста използван през осемнайсети и деветнайсети век. Случайни букви и символи, подредени в решетка. И някъде сред целия този хаос се крие послание. Просто и лесно за изработване, но дори за времето си доста трудно за дешифриране. Както и днес, ако нямаше ключ.
— Какво искате да кажете?
— Необходима е някаква цифрова последователност, за да се открият точните букви на посланието. Понякога, за да се усложни още повече криптограмата, началната точка в решетката също е съвсем случайна.
— Ларс успял ли е да я дешифрира? — попита Стефани.
— Не успя — поклати глава Кларидън. — И това го вбесяваше. Но накрая, няколко седмици преди да умре, реши, че е открил нова следа.
Търпението на Малоун започваше да се изчерпва.
— Предполагам, не е споделил каква.
— Не, мосю. Такъв си беше той.
— Е, накъде да тръгнем оттук? Посочете ни пътя, както се очакваше да направите.
— Върнете се отново в пет следобед, на шосето точно зад главната сграда и чакайте. Ще дойда при вас.
— Нима можете да излизате?
— Тук никой няма да се натъжи, ако си тръгна.
Малоун и Стефани се спогледаха. Тя сигурно също се питаше дали е разумно да следват указанията на Кларидън. До момента цялата авантюра включваше опасни или параноични личности, но не и налудничави хипотези. Определено имаше нещо и ако Малоун искаше да научи повече, щеше да се наложи да играе според правилата, наложени от странния човечец срещу него.
Все пак държеше да разбере.
— Къде отиваме?
Кларидън се обърна към прозореца и посочи на изток. На километри в далечината, върху един надвесен над Авиньон хълм, се издигаше дворец крепост с ориенталски вид като изваден от арабските приказки. Златистото му сияние изпъкваше на фона на източното небе и създаваше впечатлението за няколко постройки, скупчени една върху друга, всяка издигнала се върху скалите, предизвикателно изправена. Точно както и обитателите му преди почти сто години — седем папи французи, които господствали над християнския свят иззад укрепените стени.