Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— В двореца на папите — каза Кларидън.
30
Абатство „Де Фонтен“
Сенешалът съзря такава омраза в очите на Джефри, каквато никога по-рано не бе виждал.
— Обясних на новия ни магистър — каза Джефри и натисна пистолета по-силно във врата на Дьо Рокфор — да стои мирно, иначе ще го застрелям.
Сенешалът пристъпи към тях и пъхна пръст под бялата мантия, право в защитната жилетка.
— Ако не бяхме започнали да стреляме, щяхте да започнете вие, нали? Идеята е била да ни застрелят по време на бягството. По този начин решавате проблемите си. Аз съм отстранен, а ти си спасителят на ордена.
Дьо Рокфор не отговори.
— Затова и влезе сам. Да довършиш лично работата. Видях как заключи вратата на спалнята. За да няма свидетели.
— Трябва да тръгваме — каза Джефри.
Осъзнаваше опасността на подобно начинание, но, от друга страна, се съмняваше някой брат да рискува живота на магистъра.
— Къде отиваме?
— Ще ви покажа.
С пистолет, все така опрян в шията на Дьо Рокфор, Джефри поведе заложника си към другия край на спалнята. Сенешалът извади собствения си пистолет и когато стигнаха вратата, дръпна резето. В коридора стояха петима въоръжени мъже. Виждайки водача си в опасност, те вдигнаха оръжие, готови да стрелят.
— Свалете пистолетите — нареди Дьо Рокфор.
Не му се подчиниха.
— Заповядвам ви да свалите оръжието. Не искам повече кръвопролитие.
Галантният жест предизвика желания ефект.
— Отстъпете — каза Джефри.
Братята се подчиниха.
Джефри посочи с пистолета и заедно с Дьо Рокфор излязоха в коридора. Сенешалът ги последва. В далечината се чуха камбани. Беше един часът следобед. Обедните молитви щяха да приключат скоро и коридорите отново щяха да се изпълнят с мъже в раса.
— Трябва да се движим бързо — каза сенешалът.
Джефри тръгна заедно с пленника по коридора. Сенешалът го следваше, пристъпвайки заднишком, с поглед, впит в петимата братя.
— Останете там — нареди им той.
— Правете каквото ви казва — провикна се Дьо Рокфор. Тримата се скриха зад завоя.
Гризеше го любопитство. Как точно очакваха да се измъкнат от абатството? Какво бе казал Джефри?_Ще ви покажа._ Сметна, че единственият начин да разбере нещо е да тръгне с тях, затова нареди на мъжете да останат на място.
Сенешалът бе стрелял в него два пъти. Ако не бе проявил нужната пъргавина, третият куршум щеше да се забие в черепа му. Залозите очевидно се бяха вдигнали. Похитителите му имаха някаква мисия, която вероятно бе свързана с предшественика му, тайна, която отчаяно искаше да разкрие.
Пътешествието до Дания се бе оказало безрезултатно. Засега нищо не бяха научили и в Рен-льо-Шато. И макар да бе успял да дискредитира предишния магистър след смъртта му, можеше да се окаже, че старецът ще се смее последен.
Освен това хич не му харесваше, че двама от хората му бяха ранени. Не бе най-подходящият начин да започне мандата си. Братята се стремяха към ред. На безредието се гледаше като на слабост. Последният опит на хаоса да нахлуе зад стените на абатството бе по време на Френската революция, когато разярените тълпи се опитали да си проправят път. Но след като неколцина бяха намерили смъртта си, бяха отстъпили. Абатството бе място на спокойствие и усамотение. Наистина, обучаваха се на насилие — понякога дори го използваха, — но винаги го укротяваха с дисциплина. Сенешалът обаче бе демонстрирал пълна липса на дисциплина. Неколцината братя, които може би проявяваха някаква вярност към него, сега щяха да бъдат спечелени за собствената му кауза заради тежките нарушения на устава.
Но накъде все пак се бяха отправили двамата?
Продължиха по различни коридори, покрай работилниците, библиотеката, после по други пусти коридори. Чуваше стъпки зад гърба им, петимата братя ги следваха, готови да действат при първа възможност. Ако някой от тях се намесеше, преди да им бе наредил, щеше да се разрази истински ад. Спряха пред богато резбована врата с обикновена желязна дръжка.
Покоите на магистъра. Неговите покои.
— Ето тук — каза Джефри.
— Но защо? — попита сенешалът. — Сами влизаме в капан.
— Моля ви, влезте.
Сенешалът бутна вратата, след това дръпна резето зад гърба им.
Дьо Рокфор бе смаян. И безкрайно любопитен.
Сенешалът бе притеснен. Бяха затворени в капана на стаята на магистъра, чийто единствен изход бе самотният кръгъл прозорец, отворен над нищото. На челото му избиха капки пот и той избърса солената влага от очите си.