Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Може би всички са грешали.
Изпробва най-горното стъпало и реши, че е изсечено в скалната основа на църквата. С лампа в ръка, бавно заслиза, взирайки се в правоъгълното пространство, също изсечено в скалата. Свод разделяше помещението на две. След това видя костите. Външните стени бяха покрити с наподобяващи пещи кухини, всяка съдържаща скелет, наред с останките от дрехи, обувки, мечове и погребални плащаници.
Насочи светлината към няколко от гробниците и забеляза, че всяка е обозначена с издялано в камъка име. Всички бяха от рода Д’Отпул. Датите варираха от XVI до XVIII век. Започна да брои. Двайсет и трима почиваха в криптата. Знаеше кои са. Господарите на Рен.
Погледът му бе привлечен отвъд централния свод, към голям сандък редом до желязна купа. Пристъпи натам с лампа в ръка и подскочи, когато нещо проблесна насреща му. Първо реши, че очите го лъжат, но бързо осъзна, че видението бе истина.
Наведе се.
Железният съд бе пълен с монети. Вдигна една и видя, че са френски златни монети, повечето от 1768 г. Нямаше представа каква е стойността им, но предполагаше, че е значителна. Трудно бе да се прецени колко имаше в купата, но когато изпробва тежестта й, установи, че не е в състояние да я помръдне. Посегна към сандъка и видя, че ключалката му е отворена. Избута капака и видя подвързани в кожа томове и нещо, увито в импрегниран плат. Внимателно опипа с пръсти и прецени, че съдържанието представлява множество дребни и твърди предмети.
Остави лампата на земята и отгърна плата.
Светлината отново улови някакъв блясък. Диамант. Той разгъна диплите на плата и дъхът му секна. В сандъка имаше цяло съкровище. Несъмнено плячкосващите републиканци преди стотина години бяха направили огромна грешка, подминавайки полусрутената църква на Рен-льо-Шато. Или може би просто човекът или хората, избрали това място за свое скривалище, бяха постъпили мъдро.
— Криптата е съществувала — заяви Кларидън. — Току-що прочетох в дневника, че Ларс открил църковен регистър, обхващащ периода от 1694 до 1726 година, в който се споменавало за криптата, но не и местоположението на входа към нея. Сониер отбелязал в личния си дневник, че е открил гробница. По-късно е записал: Годината 1891-ва донесе най-големите плодове за онова, за което говоря. Ларс винаги бе смятал, че този текст е много важен.
Малоун отби встрани и спря, после се обърна към Кларидън.
— Значи това злато и скъпоценните камъни са били източникът на богатството на Сониер. С тях ли е финансирал ремонта на църквата?
Кларидън се разсмя.
— В началото — да. Но историята продължава.
Сониер се изправи.
Никога не бе виждал такива богатства на едно място. На какво съкровище бе попаднал! Но трябваше да го измъкне, без да събуди подозрения. А за да го направи, му беше необходимо време. И никой друг не трябваше да открие криптата. Наведе се, взе лампата и реши, че нищо не пречи да започне още същата вечер. Можеше да изнесе златото и камъните и да ги скрие в дома си. А как точно щеше да ги обърне в пари, щеше да реши по-късно. Тръгна обратно към стълбите, като хвърли последен поглед наоколо.
Една от нишите привлече вниманието му.
Приближи се и видя, че в нея има останки на жена. Под погребалната рокля имаше кости и череп. Вдигна лампата и прочете надписа отдолу:
Мари д’Отпул дьо Бланшфор
Чувал бе за графинята. Бе последната от наследниците на рода Д’Отпул. Когато починала през 1781 г., семейството й изгубило контрола си над селото и околните земи. Революцията, започнала десетина години по-късно, завинаги премахнала аристократите земевладелци.
Но тук имаше нещо странно.
Той бързо се изкачи догоре. Отключи вратите на църквата, втурна се през заслепяващия дъжд, тичешком заобиколи сградата, влезе в двора и се запровира между гробовете, чиито плочи сякаш плуваха в оживялата тъмнина.
Спря пред един от тях и се наведе.
Светейки си с лампата, той прочете надписа.
— Мари д’Отпул дьо Бланшфор била погребана и отвън — отбеляза Кларидън.
— Два гроба за една и съща жена? — попита Стефани.