Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Седнете — нареди Джефри на Дьо Рокфор и новият магистър седна до бюрото.
Сенешалът огледа стаята.
— Виждам, че вече сте променили някои неща.
До стените имаше нови тапицирани столове. И нова маса. Покривката на леглото бе сменена, както и някои от вещите върху масите и бюрото.
— Това вече е моят дом — заяви Дьо Рокфор.
Забеляза лист хартия върху дървото с почерка на учителя му. Посланието до наследника, оставено според устава. Вдигна написаната на машина страница и зачете.
Нима мислиш, че това, което смяташ за нетленно, няма да изтлее? Възлагаш всичките си надежди върху светското и твоят бог е в този живот. Не съзнаваш, че ще бъдеш унищожен. Живееш сред смърт и тъмнина, опиянен от пожари, изпълнен с горчилка. Умът ти е помрачен заради тлеещия пожар в душата ти, а радостта ти е да тровиш и побеждаваш враговете си. Над главата ти вместо слънце се е надигнала тъма, защото си разменил свободата си с робство. Ще се провалиш, това е ясно.
— Учителят ти смяташе пасажите от Евангелието на Тома за особено подходящи — отбеляза Дьо Рокфор. — И очевидно е смятал, че аз, а не ти, ще облека бялата мантия след смъртта му. Тези думи със сигурност не са били предопределени за избраника му.
Така беше. Интересно защо учителят му бе имал толкова малко вяра в него, след като дори в последните си часове го бе насърчавал да се стреми към високия пост.
— Трябва да го послушаш — каза той.
— Съветът му е съвет на слаба душа.
Чу се думкане по вратата.
— Магистре? Вътре ли сте? — Ако братята не възнамеряваха да взривят вратата, нямаше голяма опасност да успеят да я разбият.
Дьо Рокфор вдигна очи към него.
— Отговори им — нареди сенешалът.
— Добре съм. Отдръпнете се.
Джефри пристъпи към прозореца. Дьо Рокфор кръстоса крака и се облегна на стола си.
— Какво се надявате да постигнете? Това е глупост.
— Млъкни. — Но сенешалът си мислеше същото.
— Магистърът остави и други слова — обади се Джефри от другия край на стаята.
Сенешалът и Дьо Рокфор се обърнаха към него, а Джефри бръкна под расото си и измъкна плик за писмо.
— Ето истинското му последно послание.
— Дай ми го — нареди Дьо Рокфор, надигайки се от стола.
Джефри насочи пистолета си.
— Седнете.
Дьо Рокфор остана прав. Джефри наклони дулото и се прицели в краката.
— Жилетката няма да ви свърши работа.
— Ще ме убиеш ли?
— Ще ви осакатя.
Дьо Рокфор седна.
— Смел помощник имаш — обърна се той към сенешала.
— Той е брат от Храма.
— Жалко, че няма да стигне до клетва.
Ако думите имаха за цел да предизвикат реакция у Джефри, то определено не я постигнаха.
— Никъде няма да отидете — каза Дьо Рокфор.
Сенешалът наблюдаваше помощника си. Джефри отново се взираше навън, сякаш чакаше нещо.
— Ще ми бъде приятно да ви видя наказани и двамата — подхвърли Дьо Рокфор.
— Казах ти да мълчиш — нареди сенешалът.
— Твоят магистър се смяташе за много хитър. Знам, че съвсем не беше така.
Личеше си, че Дьо Рокфор иска да каже още нещо.
— Е, добре, ще захапя въдицата. Какво има още?
— Великата тайна. Тази идея го беше погълнала, както и всички останали магистри. Всеки искаше да я открие, но нито един не успя. Учителят ти прекара доста време в проучване, а твоят млад приятел му помагаше.
Сенешалът хвърли поглед към Джефри. Помощникът му не откъсваше очи от прозореца. Обърна се към Дьо Рокфор.
— Нали самият ти си бил на път да го откриеш. Така поне каза на конклава.
— Истина е.
Сенешалът не му повярва.
— Твоят млад приятел и покойният магистър бяха чудесен екип. Научих, че наскоро са претърсили архивите ни с подновен ентусиазъм, което доста ме заинтригува.
Джефри се обърна, прекоси ядосано спалнята и напъха плика обратно под расото си.
— Нищо няма да научите. — Гласът му бе преминал в крясък. — Това, което ще бъде намерено, не е за вас.
— Така ли? — попита Дьо Рокфор. — А какво точно ще бъде намерено?
— Такива като вас не ще тържествуват. Магистърът бе прав. Вие сте опиянен от пожари и изпълнен с горчилка.