Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
И все пак били особено предпазливи по отношение на наученото. Само онези, които се издигали до най-висок ранг, имали привилегията да знаят. Преди векове дълг на всеки магистър било да предаде знанието, преди да умре. Но това било преди чистката. След нея всички магистри търсели знанието, но без резултат.
Отново удари с юмрук камъка.
Тамплиерите бяха изковали съдбата си в забравените пещери с непоколебимата решимост на фанатици. Той щеше да направи същото. Великата тайна бе някъде там. Почти бе стигнал до нея. Сигурен беше.
А отговорите бяха в Авиньон.
32
Авиньон, 17:00 ч.
Малоун спря пежото. Ройс Кларидън чакаше отстрани на шосето, южно от санаториума, точно както бе казал. Неравната му брада бе изчезнала, както и мърлявите дрехи и пуловерът. Лицето му бе гладко избръснато, ноктите подрязани и беше облечен с джинси и риза. Дългата му коса бе пригладена назад и вързана на опашка, а в крачката му се долавяше енергичност.
— Приятно е без тази брада — каза той, докато се качваше отзад. — За да се преструвам на тамплиер, трябваше и да заприличам на такъв. Нали знаете, че никога не са се къпели. Уставът го забранявал. За да няма голота сред братята и така нататък. Каква ли вонлива пасмина са били?
Малоун превключи на първа и потегли по магистралата. В небето буреносните облаци се сгъстяваха. Бурята над Рен-льо-Шато най-после си бе пробила път на изток. В далечината светкавици протягаха пипала през скупчените облаци, следвани от ръмженето на гръмотевиците. Всеки момент щеше да завали. Той размени със Стефани поглед, който ясно говореше, че трябва да поразпитат мъжа отзад.
Тя се обърна.
— Мистър Кларидън…
— Наричайте ме Ройс.
— Добре. Ройс, можете ли да ми кажете нещо повече за идеите на Ларс? Важно е да го разберем.
— Нима не знаете?
— С Ларс доста се бяхме отчуждили през последните години преди смъртта му. Не споделяше много с мен. Но наскоро прочетох книгите му и дневника.
— Мога ли да попитам тогава защо сте тук? Той почина преди доста време.
— Нека кажа само, че ми се иска да вярвам, че Ларс би останал доволен, ако някой довърши труда му.
— В това отношение сте права, госпожо. Съпругът ви бе блестящ учен. Теориите му бяха добре обосновани и съм убеден, че щеше да постигне успех. Ако бе оживял.
— Разкажете ми за тези теории.
— Следваше пътя на абат Сониер. Този свещеник е бил голям хитрец. От една страна, не искал никой да научи какво е знаел. От друга, оставил е доста следи. — Кларидън поклати глава. — Говори се, че споделял всичко с любовницата си, но тя издъхнала, без да каже и дума. Точно преди смъртта си Ларс смяташе, че е постигнал известен напредък. Запозната ли сте с цялата история, госпожо? Със самата истина?
— Страхувам се, че знанията ми се ограничават до написаното от Ларс в книгите му. Но в дневника му има интересна информация, която така и не е публикувал.
— Може ли да погледна тези страници?
Тя запрелиства дневника, после му го подаде. Малоун наблюдаваше в огледалото как мъжът чете с интерес.
— Какви чудеса — отбеляза Кларидън.
— Бихте ли ни обяснили? — попита Стефани.
— Разбира се, госпожо. Както казах днес следобед, измислиците на Ноел Корбю и останалите като него за Сониер били загадъчни и вълнуващи. Но за мен и Ларс истината бе още по-вълнуваща.
Сониер огледа новия олтар на църквата, доволен от промените. Старата мраморна плоча бе изчезнала, лежеше натрошена в двора на църквата, а вестготските колони вече бяха определени за други цели. Новият олтар излъчваше елегантност и красота. Преди три месеца, през юни, той бе организирал пищна церемония за първо причастие. Няколко мъже от селото бяха понесли статуя на Девата в тържествено шествие през улиците на Рен, завършило пред църквата, където скулптурата бе поставена върху една от изнесените в двора колони. За да увековечи събитието, той бе издълбал думите РАЗКАЯНИЕ, РАЗКАЯНИЕ върху колоната, за да напомня на енориашите за нуждата от смирение, и МИСИЯТА 1891 г., за да увековечи годината на тяхното колективно постижение. Покривът на църквата най-после бе поправен, а външните стени укрепени. Старият амвон бе изчезнал и в момента се подготвяше новият. Скоро щяха да положат нова шахматно наредена настилка на пода и нови скамейки. Но преди това основата на пода се нуждаеше от ремонт. Водата, процеждала се от покрива, бе разяла повечето камъни от основата. На места ги бяха позакърпили, но доста от тях се нуждаеха от подмяна.