Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Явно да. Но тялото било в криптата.
Малоун си спомни какво бе казала предишния ден Стефани за Сониер и любовницата му, как разровили гробовете в двора на църквата и после изличили с длето надписа върху плочата на графинята.
— Затова Сониер е разкопал гроба в двора.
— Така смяташе Ларс.
— И той се оказал празен?
— Няма как да разберем, но Ларс вярвал, че било точно така. А и историята сякаш подкрепя подобно заключение. Жена с положението на графинята никога нямало да бъде погребана в земята. Щели да я положат в крипта, както всъщност се оказало. Гробът отвън бил нещо съвсем друго.
— Надгробният камък всъщност бил послание — каза Стефани. — Това го знаем. — Ето защо книгата на Йожен Стюблен е толкова важна.
— Но ако човек не е знаел за криптата, гробът не би предизвикал интерес. Просто поредната паметна плоча. Абат Бигу бил хитър. Криел е посланието си пред очите на всички.
— И Сониер го е открил?
— Така смяташе Ларс.
Малоун завъртя ключа и подкара колата. Изминаха последната отсечка от магистралата, после завиха наляво и пресякоха буйната река Рона. Намираха се пред укрепените стени на Авиньон, а папският дворец се издигаше високо горе. Малоун се отклони от задръстения булевард и навлезе в стария град, подминавайки пазара с книжния панаир, който бяха посетили по-рано. Изкачи една виеща се алея към двореца и паркира в същия подземен гараж.
— Имам един глупав въпрос — каза той. — Защо някой просто не разкопае основите на църквата в Рен или не използва радар, за да докаже съществуването на криптата?
— Местните власти не позволяват. Помислете само. Ако се окаже, че няма нищо, какво ще стане със загадката? Рен, както и Лангедок, се изхранват от легендата за Сониер. Последното, което биха искали, е някакво доказателство. Твърде добре печелят от мита.
Малоун бръкна под седалката и извади пистолета, който бе измъкнал от преследвача си предишната нощ. Провери пълнителя. Още три патрона.
— Необходимо ли е? — попита Кларидън.
— Чувствам се много по-спокоен с него. — Той отвори вратата и се измъкна навън, пъхайки пистолета под сакото.
— Защо трябва да влизаме в двореца на папите? — попита Стефани.
— Защото там се съхранява информацията.
— Може ли да поясните?
Кларидън отвори своята врата.
— Елате, и ще ви покажа.
33
Лавлане, Франция, 19:00 ч.
Сенешалът спря колата в центъра на селото. С Джефри пътуваха на север по виещия се път в продължение на пет часа. Умишлено подминаха по-големите градове като Фоа, Кийан и Лиму и спряха в малко село, сгушено в закътана долчинка, което явно рядко бе посещавано от туристи.
След бягството от покоите на магистъра тайните коридори ги бяха извели близо до главната кухня, където изходът хитроумно бе прикрит с тухлена стена. Джефри обясни как магистърът му бе показал тайните коридори, използвани в отминалите векове за бягство от абатството. През последните сто години съществуването им било известно само на магистрите и те рядко били използвани.
Щом се озоваха навън, двамата бързо откриха гаража, качиха се в един от автомобилите на абатството и се измъкнаха през главната порта преди братята, определени да пазят, да се завърнат на поста си след обедните молитви. Тъй като Дьо Рокфор беше в безсъзнание, а антуражът му очакваше някой да отвори заключената врата, те бяха спечелили значително предимство.
— Време е да поговорим — каза сенешалът с нетърпящ възражение тон.
— Готов съм.
Слязоха от колата и влязоха в едно кафе, чиито външни маси, засенчвани от величествени брястове, бяха заети от клиенти на средна възраст. Бяха хвърлили рицарските одежди и бяха облекли обикновени дрехи, купени набързо преди час. Появи се сервитьорът и те поръчаха. Вечерта бе топла и приятна.
— Осъзнаваш ли какво направихме в абатството току-що? — възкликна сенешалът. — Застреляхме двама братя.
— Магистърът ми каза, че насилието ще бъде неизбежно.
— Ясно ми е от какво бягаме, но къде отиваме?
Джефри бръкна в джоба си и извади плика, който бе показал на Дьо Рокфор.
— Магистърът ми нареди да ви го предам, щом успеем да се измъкнем.
Сенешалът взе плика и го отвори със смесица от нетърпение и тревога.
Сине мой, в много отношения те имах точно за такъв. Знаех, че Дьо Рокфор ще спечели надпреварата, но беше важно да му се противопоставиш. Братята ще си спомнят това, когато твоят час действително настъпи. Засега съдбата ти те води другаде. Брат Джефри ще бъде твоят спътник.