Наследството на тамплиерите

— Магистре, добре ли сте? — попита новият му маршал.

— Влез — нареди той.

Другите четирима останаха отвън. Добре знаеха, че не бива да влизат в спалнята на магистъра без позволение.

— Затвори вратата.

Маршалът се подчини.

— Удариха ме и съм бил в безсъзнание. Преди колко време избягаха?

— Отвътре спряха да се чуват звуци преди двайсетина минути. Затова така се изплашихме.

— Какво искаш да кажеш?

Изражението на маршала се изпълни с недоумение.

— Тишина. Мълчание.

— Къде отидоха сенешалът и брат Джефри?

— Магистре, та те бяха тук вътре, при вас. Ние бяхме отвън.

— Огледай се наоколо. Да ги виждаш някъде? Кога избягаха?

Настъпи още по-голямо объркване.

— Не са минавали покрай нас.

— Искаш да ми кажеш, че двамата не са излизали през тази врата?

— Щяхме да ги застреляме, ако бяха излезли, както ни наредихте.

Главата отново го заболя. Започна да масажира пулсиращата подутина с мократа кърпа. Беше се учудил защо Джефри ги доведе право тук.

— Имаме новини от Рен-льо-Шато — каза маршалът.

Тази информация събуди интереса му.

— Двамата братя разкрили присъствието си и Малоун, както предвидихте, успял да им избяга на магистралата.

Правилно бе заключил, че най-добрият начин да преследва Стефани Нел и Котън Малоун бе да ги накара да мислят, че са се отървали от преследвачите си.

— А снощният стрелец от църковния двор?

— Избягал с мотоциклет. Нашите хора видели как Малоун хукнал след него. Инцидентът и нападението над братята в Копенхаген определено са свързани.

Съгласен беше.

— Някаква представа кой го е направил?

— Все още не.

Не желаеше да чува подобни отговори.

— Ами днес? Къде са ходили Малоун и Нел?

— Електронното устройство, което прикрепихме към колата на Малоун, работи отлично. Отидоха право в Авиньон. Току-що излязоха от санаториума, в който се лекува Ройс Кларидън.

Дьо Рокфор чудесно знаеше кой е Кларидън и през ум не му минаваше, че е умопобъркан. Затова имаше свой човек в санаториума. Преди месец, когато магистърът бе изпратил Джефри в Авиньон да пусне пратката за Стефани Нел, бе решил, че двамата вероятно са осъществили контакт. Но Джефри не бе посетил санаториума. Подозираше, че вторият пакет, онзи за Ърнст Сковил в Рен, за който все още не знаеше достатъчно, е довел Стефани Нел и Малоун при Кларидън. Едно беше сигурно. Кларидън и Ларс Нел бяха работили рамо до рамо и когато синът се бе захванал любителски с проучванията след смъртта на Ларс, Кларидън бе помагал и на него.

Магистърът явно е знаел всичко това. А сега вдовицата на Ларс Нел бе отишла право при Кларидън.

Време бе да се заеме с този проблем.

— Тръгвам към Авиньон след половин час. Приготви екип от четирима братя. Поддържайте електронното наблюдение и кажи на хората ни да не носят микрофони. Устройството има широк обхват, да го използваме в наша полза.