Сезонът на Костите

Катрин ме сграбчи за рамото.

- Това нямаше да се случи, ако беше дошла с нас. - Тя изтри разкървавения си нос. - Хайде, тръгвай.

Погледнах я и позволих на самия крайчец на духа си да притисне съзнанието й. Тя се присви и се дръпна от мен.

- Не се доближавай - казах.

Очите ми смъдяха от пушека, но не отвръщах поглед. Катрин опита да се изсмее, но носът й започна отново да кърви.

- Ах ти, изрод такъв - изсъска. - Каква си, някаква фурия?

- Фуриите не могат да влияят на етера.

„ Усмивката й изчезна.

Отвън прозвучаха уплашени възгласи. Сухаил си проправи път през тълпата от развлекатели и нахлу в стаята. С един поглед обгърна всичко - пушека, бъркотията. Катрин падна на коляно и склони глава. Аз останах неподвижна. Той протегна ръка, улови ме за косата и дръпна лицето ми до своето.

- Ти - промълви тихо - днес ще умреш.

Очите му се обагриха в червено.

Тогава разбрах, че не се шегува.

15.Падането на стената

Дневният портиер само примигна, когато Сухаил мина покрай него, влачейки ме за ръката. Туниката ми бе разкъсана, бузите- изпоцапани с кръв. Изкачихме стълбите и той блъсна с юмрук по вратата на Лорда.

- Арктур!

До слуха ми долетя приглушен звън. Лис бе споменала, че Лордът ще ме убие, ако пропусна изгрева. Как ли щеше да приеме съпротивата ми при арест?

Вратата се отвори и той се появи на прага - масивен силует на фона на сумрачната стая. Очите му бяха две точки от светлина. Замръзнах на мястото си. След като Сухаил бе изцедил аурата ми, бях като в унес. Не усещах етера. Опиташе ли да ме убие сега, нямаше да мога да сторя нищо, за да се защитя.

- Намерихме я - блъсна ме пред себе си той. - Криеше се в Птичарника. Проклетата размирница се опитваше да предизвика пожар.

Лордът измери и двама ни с поглед. Уликите бяха налице -очите на Сухаил, следите от кръв по мен.

- Хранил си се от нея - каза сухо той.

- Мое право е да се храня от човешки същества.

- Не и от това. Да не говорим, че си й взел твърде много. Господарката няма да е доволна от невъздържаността ти.

Не виждах изражението на Сухаил, но можех да си представя насмешката в него. В последвалата тишина се закашлях -суха, раздираща кашлица. Цялото ми тяло трепереше. Взорът на Лорда спря върху съдраното място на туниката ми.

- Кой стори това?

Не отвърнах нищо. Той се наведе към мен.

- Кой стори това? - От гласа му ме лъхна пронизващ хлад. - Червеноризец ли беше?

Едва доловимо кимнах с глава. Лордът се изправи и погледна Сухаил.

- Позволяваш на червеноризците да безчинстват по време на патрул?

- Методите им не ме интересуват.

- Не искаме хората да се плодят, Сухаил. Нямаме време, нито средства да се занимаваме с бременности.

- Нали хапчетата ги стерилизират. Освен това блудството помежду им е работа на Надзирателя.

- Недей да ми възразяваш.

- В никакъв случай. - Сухаил сведе към мен изпепеляващите си червени очи. - Но да се върнем на темата. Моли господаря си за прошка, 40.