Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
- Какво има? - попитах. Тя се загърна по-плътно в одеялото.
- Тревожа се за теб, Пейдж.
- Защо?
- Просто имам лошо предчувствие по повод празненствата. Знаеш, за Двестагодишнината. Може да не съм оракул, но също виждам определени неща. - Тя извади тестето си. - Ще ми позволиш ли да ти гледам? При някои хора ми идва отвътре да го правя.
Поколебах се. Винаги бях ползвала картите само за игра.
- Щом настояваш.
- Благодаря ти. - Тя постави колодата помежду ни. - Някой гледал ли ти е досега? Гадател, или авгур?
- Не. - Много пъти ми бяха предлагали, но просто не бях убедена, че надзъртането в бъдещето е добра идея. Ник понякога ми загатваше едно или друго, но не го оставях да навлиза в подробности.
- Добре. Дай ми ръката си.
Протегнах дясната си ръка. Лис я сграбчи и лицето й доби напрегнат и съсредоточен вид. Пръстите й се заровиха в картите; тя отдели седем от тях и ги положи на пода с гърбовете нагоре.
- Аз използвам елипсовидната подредба. Разчитам аурата ти, после избирам седем карти и ги тълкувам. Не всички гледачи ще ти дадат едно и също тълкувание на дадена карта, затова не се ядосвай, ако чуеш нещо, което не ти допадне. - Тя пусна ръката ми. - Първата ще ни покаже твоето минало. Ще вид част от спомените ти.
- Умееш да виждаш спомени?
Лис си позволи лека усмивка. Явно все още се гордееше със своя дар.
- Ние може да ползваме еднакви предмети за гадаене, но всъщност не се вписваме докрай в никоя от категориите. Дори „За неестествеността“ го признава. И според мен толкова по-добре.
Тя отгърна първата карта.
- Петицата с чашите - каза. - Клепачите й се затвориха. -Изгубила си нещо, когато си била много малка. Има мъж с червеникава коса. Неговите чаши са разлети.
- Баща ми.
- Да. Ти стоиш зад него, говориш му. Той не отвръща. Взира се в някакъв образ. - Без да отваря очи, тя взе втората карта. Рисунката й беше наобратно. - Това е настоящето. Кралят с жезъла, обърнат. - Алените й устни се присвиха. - Той те контролира. Дори и сега не можеш да избягаш от хватката му.
- Лордът?
- Не мисля. Но също е могъщ. Очакванията му от теб са прекалено високи. Ти се боиш от него.
Джаксън.
- Следващата е бъдещето. - Тя преобърна картата и рязко си пое дъх. - Дяволът. Той символизира силата на безнадеждността, ограниченията, страха - но ти сама си им се поддала. Има сянка, която дяволът представлява, но не виждам лицето й. Каквато и власт да има над теб този човек, ти ще успееш да се изтръгнеш от нея. Ще искат да те накарат да мислиш, че си обвързана завинаги, но няма да е вярно. Само ти ще смяташ така.
- Кого имаш предвид? - попитах с присвито гърло. - Партньор? Приятел? Или това е Лордът?
- Може би. Не знам. - Тя се насили да се усмихне. - Не се тревожи. Следващата карта ще ти каже какво да правиш, когато моментът настъпи.
Погледнах надолу към четвъртата карта.
- Любовниците?
- Да. - Гласът й се снижи и стана монотонен. - Не мога да видя много. Има напрежение между тяло и дух. Твърде силно. - Пръстите й се прокраднаха към следващата карта. -Външни влияния.
Не знаех дали ще издържа още дълго. Досега имаше само едно позитивно нещо, а дори и то щеше да бъде болезнено. Но положително не бях очаквала Любовниците.
- Смърт, обърната. Смъртта е обичайна карта за зрящите. Обикновено се появява в позициите за минало или бъдеще. Но така, обърната... не съм сигурна. - Очите й потрепнаха под клепачите. - Толкова далеч напред погледът ми отслабва и виждам нещата размътени. Но знам, че светът около теб ще се променя и ти ще правиш всичко по силите си, за да се съпротивляваш. Самата смърт ще действа в различни посоки. Но отлагайки промяната, само ще удължиш своето страдание. А сега шестата карта. Твоите надежди и страхове. - Тя я взе и я поглади с палеца си. - Осмицата с мечовете.
Изображението бе на жена с превръзка на очите, обградена от забити в земята мечове. По челото на Лис избиха капчици пот.
- Виждам те. Ти се боиш. - Гласът й пресекна. - Виждам лицето ти. Не можеш да мръднеш в никоя посока. Трябва да стоиш на едно място, в плен, или да изпиташ болката от мечовете.
Това вероятно бе най-злощастният набор от карти, който е подреждала в живота си. Не можех да понеса да видя последната.
- И сега крайният изход - Лис се пресегна отново. - Заключението на всички останали.
Затворих очи. Етерът завибрира.
Така и не видях картата. В стаята нахълтаха трима души, сепвайки Лис. Събирачите на кости ме бяха открили.
- Тъй, тъй! Май пипнахме нашата бегълка. Както и помагачката й. - Един от тях сграбчи Лис за лакътя и я вдигна на крака. Гледаш на карти на гостенката си, а?