Сезонът на Костите

Свободната му ръка взе да опипва гърдите ми. Разчиташе на лесна плячка, на безпомощно момиче. А не на гангстерка. Челото ми срещна с пращене носа му. Той изруга. Спътничката му опита да ме сграбчи за ръцете, но аз я ухапах.

- Ах ти, малка мръснице! - изпищя тя.

- Остави я на мира, Катрин! - Лис я улови за туниката и я задърпа настрани. - Какво ти става? Нима Краз те е направил толкова жестока?

- Не, просто пораснах. Не искам да бъда като теб, да се въргалям в собствената си мръсотия. - Катрин я заплю. -Погледни се само. Жалка отрепка.

Носът на моя нападател кървеше обилно, капейки по лицето ми, но той явно нямаше намерение да се отказва. Дръпна деколтето на туниката ми и шевът се разпра. Опрях ръце в гърдите му, за да го отблъсна. Усещах, че духът ми всеки миг ще изскочи. Съпротивлявах се на импулса да атакувам толкова отчаяно, че в очите ми избиха сълзи.

И тогава се появи Джулиан. Окото му бе подуто, а устната - цепната. Явно се бяха сбили първо с него, за да влязат в бараката. Той обви лакът около врата на противника ми и го събори от мен.

- Значи по това си падали събирачите на кости, а? - За първи път го виждах бесен. - По грубата игра?

- Ти си мъртвец, 26 - изхриптя другият. - Почакай само наставничката ти да научи за това.

- Ами хайде давай, кажи й.

Оправих туниката си с разтреперани ръце. Червеноризецът вдигна ръце да се защити. Джулиан го улучи в челюстта с един-единствен, зверски ъперкът. По туниката на момчето пръсна кръв, оцветявайки я в по-тъмен оттенък. От устата му изпадна парче зъб.

Катрин замахна с опакото на ръката си и улучи Лис по бузата, изтръгвайки от нея болезнен писък. Аз се сепнах. Това бе писъкът на Себ - но този път не бе твърде късно. Оттласнах се от пода с намерението да се нахвърля върху Катрин, но 16 ме хвана през кръста. Беше медиум, но не използваше духове. Искаше да се справи с мен с голи ръце.

- Сухаил! - изрева той.

Суматохата бе привлякла група харлита. Сред тях се мяркаше и една бяла туника. Познах собственика й - момчето с растите, бъбривеца.

- Глух ли си, нещастник такъв - кресна му Катрин. Тя държеше Лис за косата. - Доведи веднага Сухаил!

Момчето остана неподвижно. Имаше големи, тъмни очи с дълги ресници. Те вече не бяха инфектирани. Кимнах му за поздрав.

- Не - каза той.

- Предател! - нададе неистов вик Катрин.

Някои от развлекателите побягнаха, щом чуха думата. Докато се борех да се отскубна от 16, нещо просветна в периферното ми зрение.

Примусът се беше обърнал. Пламъците пълзяха по дъските на пода.

Лис успя да се освободи от противничката си, докато Джулиан теглеше 16 към изхода.

Помещението се изпълни с рядък дим. Лис започна пълзешком да събира картите си, но в следващия миг нададе приглушен вик, когато Катрин притисна главата й към пода.

- Ей, виж - показа ми една карта тя. - Мисля, че това е за теб, ХХ-40.

Изображението бе на мъж, проснат по очи, пронизан от десет саби. Лис се опита да й я вземе.