Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Щом толкова ви харесва, може би ще успея да направя такава сцена и за вас, по случай предстоящата ви венчавка! Чувам, че е дъщерята на дожаресата, нали? Прекрасен избор, ако питате мен!
В мига, в който брат Гуидо наклони глава, за да се съгласи, аз буквално подскочих поне на лакът от стола си. Венчавка ли?
И за втори път през тази вечер кралят ме изгледа накриво. Брат Гуидо побърза да потули гафа ми, като рече:
— Моята прекрасна придружителка има особен афинитет към мелодията, която в момента свирят вашите музиканти. И няма търпение да потанцува, защото има вроден талант за танца и не може да стои мирна, когато музиката я зове!
Усмихнах се и закимах в отговор — защото или трябваше да се съглася с него, или да призная, че съм хванала паралич. И тъкмо си мислех, че ни се е разминало, когато кралят кимна, плесна с ръце и сред настъпилата внезапно тишина се провикна:
— Отлично! Музиканти, музика! Същото! Нашите почетни гости ще ни удостоят с честта да ни покажат танц в пизански стил!
Изгледах на кръв брат Гуидо, но, ако трябва да бъда честна, той също не беше на седмото небе. Лично аз бях напълно уверена в уменията си, защото изобщо не бях излъгала, когато му казах, че танцувам добре — през онази нощ, когато обсъждахме позите на Грациите. Обаче нямах никаква представа докъде се покриват танцувалните умения на един монах. Може и да приличаше на господар — което бе неоспоримо, — но като нищо можеше да се окаже с два леви крака.
Оказа се, че не е имало смисъл да се притесняваме. Музикантите засвириха простичка мелодия и ние започнахме да се обикаляме един друг с равностойни умения, съвсем сами насред огромното празно пространство, един гарван и един лебед, обикалящи елегантно в такт. Бях доволна и изненадана — той наистина е бил отгледан с всички умения, необходими на един бъдещ принц, преди да облече расото. Дори щях да започна да се забавлявам на танца, ако не беше последното разкритие — темата, която обсъждахме със съскащ шепот всеки път, когато танцът ни приближаваше един до друг:
— Значи ти си… Николо е… сгоден?
— Да.
— За дъщерята на дожаресата? На Венеция? О, каква ирония!
— Да. Това беше уредено много преди братовчед ми да отиде в университета.
Мислите ми се завъртяха така, както се завъртях и аз, когато си обърнахме гърбове и се отдалечихме, но само стъпка по-късно се приближихме отново да съберем ръце:
— Ама той е финочио4! Какъв брак?! Как…
Брат Гуидо завъртя нетърпеливо очи и отговори:
— Боже, Лучана! Още от кръговете, в които си се движела преди, би трябвало да си разбрала, че предпочитанията към… компанията на момченца… не може да лиши мъжа от един относително щастлив семеен живот.
Което си беше напълно вярно. Познавах много такива мъже от знатните кръгове на Флоренция — мъже, които никога не са желали услугите нито на мен, нито на приятелките ми, мъже, за които Бембо казваше, че имали „матримонио бианко“ — бял брак.
— Ами любовта? — изтърсих внезапно, сещайки се за онова, което бях научила този следобед — че благородниците като че ли нямат места в сърцата си за човешки чувства. — Как така ще приковат бедната девойка за този груб човек, който няма никакъв интерес към нея? Без… игрички в леглото? — Не можех да си представя нищо по-лошо от това.
— Говориш като глупачка, Лучана! Знаеш, че компенсациите от подобен брак са огромни — той има земи, тя също, имат и големи флоти. Мислех, че поне ти разбираш подобни сделки. Тук въобще не става въпрос за любов — тя не влиза в сделката. А и ако влизаше, съмнявам се дали тогава щеше да печелиш толкова добре в предишната си професия!
Той беше напълно прав. Бракът действително бе по-скоро сделка, отколкото чувства. Ала това не беше правилно.
— Това не е правилно! — изрекох на глас.
— Никога не съм твърдял, че е. Подобна размяна на благородни наследници така, сякаш са породисти говеда, за мен е морално отблъскваща и е една от причините, поради които влязох в манастир. Ако не го бях сторил, девойката от Венеция щеше да бъде определена за моето легло. — Направи такава гримаса, че заприлича на демон. — За щастие обаче, човешката любов вече не е моя грижа, тъй като познавам единствено божествената любов, както подобава на добрия монах.
Помислих си дали да не му разкажа колко от неговите братя съм изчукала, при това в самата свещена обител. Но реших, че разполагам с доста по-възвишен аргумент:
4
Finocchio (ит.) — копър; прен. — педал. — Б.р.