Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Скъпи мои приятели — започна тържествено на тежкия си, изпълнен с арагонски акцент неаполитански. Блестящата му усмивка обгърна цялата зала и с периферното си зрение аз забелязах как и трите му метреси, и съпругата му са вдигнали към него пълни с обожание очи. — Както всички знаете, днес сме се събрали, за да отпразнуваме бракосъчетанието на братовчеда на наш скъп приятел.
Из залата се понесе недоволно мърморене, което определено ме изненада — смятах краля за обичан от двора си. Може би няма да е зле в най-скоро време да види сметката на още някой и друг барон.
Кралят вдигна ръка, за да заглуши протестите, и продължи:
— Не, не, приятели мои! Вярно е, че в миналото Лоренцо де Медичи е причинил на нашето кралство не една и две неприятности и ние невинаги сме били в добри отношения с него. Но след гостуването му при мен преди няколко месеца и след почитанията, които ми поднесе, всичко лошо е вече забравено. Затова считам двама ни за братя — невинаги сме съгласни по всички въпроси, но сме свързани от обща кръв. — Тук избухна гръмогласен смях — очевидно недоволните останаха доволни. — И по тази причина днес празнуваме бракосъчетанието на неговия любим братовчед Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи и Семирамида Апиани от династията Арагон.
Нещастният ми ум правеше всичко възможно да запомни и осъзнае чутото. Значи съвсем доскоро Лоренцо Великолепния и дон Феранте са били врагове, обаче неотдавна той е пристигнал на официално посещение, за да постигне съгласие. Неговият братовчед — покровителят на Ботичели, съвсем скоро ще се ожени за член на династията на дон Феранте. Дали пък този съюз не е „почитанието“, което Великолепния е поднесъл на Арагонската династия?
— Чудя се какви ли са били несъгласията им — прошепнах в ухото на кавалера си аз. — Трябва да са било доста сериозни, щом Великолепния е предложил братовчед си като награда.
— Шшшшшт! — просъска ми брат Гуидо, защото кралят продължаваше.
— И всички имаме честта да бъдем поканени на венчавката, която ще се състои след седем дена от днес.
Така. Това означава ли, че Лоренцо ди Пиерфранческо ще тръгне на юг, за да се ожени в дома на булката си? И към коя част на вонящия юг трябва да продължим? Странно мрачно предчувствие се надигна в гърдите ми.
— Затова нека сега вдигнем чаши за здравето на булката и младоженеца, за ползите от бъдещия ни съюз и за утрешното тръгване на нашия двор за сватбата! Впрочем не е никак зле, че през тази седмица ще отсъстваме от Неапол, защото, както знаете, тази година кръвта на нашия благословен светец свети Дженаро не се втечни.
Това вече изобщо не можах да го разбера. Огледах присъстващите за някакви признаци на усмивки или смях на шега, която като че ли бе твърде интелигентна за моя ум. Но не видях нищичко, освен сериозно, мрачно кимане на глави от всички посоки, с което знатните особи заприличаха на коркови тапи в буре. Погледнах нетърпеливо към нашия домакин и мислено го помолих: „В името на моята вера мадре, кажи ни най-сетне в коя посока потегляме!“
— Затова реших да подаря на всички ви едно пътешествие до красивия град Флоренция!
Виното, което току-що бях погълнала, избликна от устата ми като дъжд. Брат Гуидо сграбчи ръката ми и я стисна толкова силно, че ме заболя. Всички присъстващи утихнаха и ме погледнаха с неприкрит укор, в това число и кралят.
— Много се извинявам! — промърморих. — Разхълцах се.
Въпросителният поглед на краля омекна и се разтопи в усмивка.
— О, няма нищо! На красота като вашата подобни неща са простени, разбира се!
Външно се отпуснах, но вътрешно заврях и закипях. Флоренция ли? Трябваше да се върнем в леговището на лъва, така ли? Да тръгнем на сигурна смърт? Загледах се настойчиво в брат Гуидо, но слънчевото му изражение остана непроменено — единственото, което си позволи, бе да потупа успокоително ръката ми. Сведох очи към скута си, за да потисна бушуващите в гърдите ми чувства, а междувременно кралят продължи:
— А сега ще ви покажа един малък дар за щастливите младоженци, който изработих със собствените си ръце и с който се надявам да докажа приятелството си с династията Медичи!
С елегантен замах на ръката вездесъщият иконом Сантяго дръпна черна копринена салфетка от един издут предмет в центъра на масата. Оказа се дърворезба — красиво изработена и почти завършена сцена на Рождество. Всички проточихме вратове, за да я огледаме. Представляваше същинско чудо от дърво, не беше пропуснат нито един детайл. Смеещото се бебе бе вдигнало подобните си на звезди ръце към Девата, която бе приклекнала благоговейно до него. Всяка подробност бе представена с неподражаемо майсторство — всеки кичур коса, всеки скъпоценен камък от короните на влъхвите. Виждаше се дори и червеношийка. В блясъка на бялото дърво разпознах дървото, което кралят дялкаше в началото на деня, когато ни доведоха при него. Спомних си също така и стотиците сцени от Рождество, които бях зърнала за продан по улиците. Ала нито една от тях не бе в състояние да се сравни с шедьовъра, който виждах сега пред себе си. И докато всички придворни изказваха възторжено одобрението си, кралят заговори с неприкрита гордост: