Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Но въпреки призрачната си красота аз бях наясно, че Кики също се бе върнала — проблясваше в очите ми. Аз бях сладка утроба, същинско ходещо изкушение за всички мъже в този двор. Защо тогава не се радвах? Защо като друг път не планирах някое страстно и похотливо събиране със случаен мъж тази вечер?
Знаех защо, разбира се. Докато вървях след трите дами към огромната трапезария на двореца, в главата ми кънтеше само една мисъл — досега винаги съм била невярна уличница, но най-сетне срещнах мъж, когото желая не само с тялото, а и със сърцето си. И ако някога съдбата ми позволи да стана съпруга на този мъж, никога и за нищо на света няма да му изневеря!
Шеста глава
Дамите ме поведоха през поредица от шахматни помещения, където към нас постепенно се присъедини цяла процесия царедворци. Накрая пред очите ни се разкри огромна банкетна зала с елегантни греди, които се издигаха в дъга нагоре и изпълваха целия таван като паяжина. В средата на залата бяха поставени три дълги маси, подредени във формата на буквата „П“. Един слуга поведе моя милост и трите дами към централната маса, където бяхме настанени в двата края, за да оставим място за групата на краля и гостите му. Седнала и отново сама, аз огледах залата за брат Гуидо, но не различих нищичко сред морето от черно и бяло. Когато всички заеха местата си, откъм галерията високо над нас се чу тържествен призив на рог. Вдигнах глава и видях четирима музиканти, които бяха издули бузи подобно на четирите ветрове. В другия край на залата се отвори огромна врата и на прага й най-сетне се появи кралят, следван от личните си гости. Групата представляваше величествена гледка, но, също като останалата част от двора, аз имах очи единствено за техния знатен гост.
Той бе напълно неузнаваем, коренно различен от съсипания Христос, когото бях зърнала днес да кърви на леглото си. Беше гладко избръснат. Косата му бе измита и подвита на блестящи синьо-черни къдрици. Лицето му руменееше от здраве с топлите нюанси на кайсията. Сините му очи буквално светеха върху загорялото му лице. Величествената му осанка изпълни цялата зала. Беше облечен в черно. Тъмната му като нощта туника бе украсена с парченца абанос, а обемните му кадифени ръкави бяха сцепени, разкривайки отдолу снежнобял блузон. Твърдите му, дълги и мускулести крака бяха обути в прилепнал по тях плътен чорапогащник, очертаващ прасци и бедра, сякаш изваяни от мрамор. (И тъй като аз съм си аз, очите ми не можаха да не се плъзнат към пакета му, който се оказа съдържащ такова мъжество, че бузите ми пламнаха. Направо не можех да повярвам, че го бях хванала за члена, когато се запознахме. Сега обаче бих дала всичко на света да можех пак да го сторя.) Излъчваше благородство, а силата си носеше като мантия. Изумих се как един смирен монах може да се промени до такава степен, ала в този кратък миг моето капризно женско сърце го желаеше повече от всякога. Дадох си сметка също така какъв би бил, ако се бе съгласил да приеме наследството на чичо си, и безкрайно съжалих, че не го бе направил. А ето че сега Пиза трябваше да страда под хомота на едно недостойно мекотело, на един коварен педал — истинският Николо. Да, лорд Гуидо дела Торе със сигурност щеше да бъде истински принц на Пиза, благородник без равни на себе си. Той беше великолепен!
И аз не бях единствената на това мнение. Дори и кралица Джована, която, не мога да не призная, действително беше хубава по нейния си тъмен, арагонски начин, си позволи да го погледне в очите, докато той й целуваше почтително ръка. Защото, щом жена с подобна безупречна репутация си позволяваше да прояви такъв неприкрит интерес, значи брат Гуидо наистина си го заслужаваше. Извърнах бързо очи към дон Феранте, но кралят тъкмо се настаняваше на стола си и поздравяваше гостите си, така че, за щастие, не бе забелязал размяната на погледи. А после брат Гуидо вече беше до мен и аз усетих как вдига ръката ми към устните си. Но очите му отказаха да се срещнат с моите така, както бе направил с кралицата. Ръката ми се плъзна като попарена в скута ми и бузите ми пламнаха, но докато той заемаше мястото си до мен, аз усетих, че той определено е забелязал красотата ми и че тя му се е отразила точно толкова силно, колкото и когато слизах по стълбите в Пиза.