Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Звезда ярка отгоре ще осветява пътя ти…
— … и царе ще се поклонят пред светлината на твоето издигане — довърши брат Гуидо, като че ли завършваше парола.
Затаих дъх от страх, че това прекъсване ще бъде отчетено като обида, но кралят и тук се засмя и каза на монаха:
— Напълно вярно. Виждам, че знаете Светото писание, милорд. Много подходящо за един бъдещ водач. — После се обърна към останалите и продължи: — Христос е най-великият от всички водачи, защото нали той ни показа пътя още от върха на Голгота? Кажете ми, милорд — отново към брат Гуидо, — какво мислите вие за моя дар? — С тези думи дон Феранте склони глава в престорена скромност, очевидно очакващ комплимент.
— Мисля следното: Timeo danaos et dona ferentes — отговори брат Гуидо с хладен поглед и гордо изражение. Безсъмнено говореше на латински, затова се наложи да преведе за по-малко образованите, в това число и моя милост. Ето как научих втората от латинските мъдрости, които си знам, макар че тогава направо не можех да повярвам наглостта на значението й: „Пазете се от данайците (гърците), дори когато носят дарове!“
Този път определено бе отишъл твърде далеч. Придворните хорово ахнаха, а аз погледнах ужасено към краля, който вторачи стоманения си поглед в моя приятел. Усмивката му беше изчезнала. Сръгах брат Гуидо в ребрата. Но какви игри играе този човек, по дяволите? Гордостта и арогантността бяха добри маски за случая, тъй като, прилагани в умерени дози, биха убедили всички, че той действително е Николо дела Торе. Ала явното безочие вече беше съвсем друго. Какво цели този човек? Да уреди убийството ни ли? А той ме скастри, че съм изплюла малко вино!
Дон Феранте изхълца няколко пъти и Сантяго веднага се озова до него с кана вино. Но кралят го прогони с жест и насълзени очи. Толкова ли бе ядосан на госта си, че започна да се задушава? Но не! Брат Гуидо и този път бе преценил правилно отговора си — защото дон Феранте се смееше. Не след дълго цялото ято подмазвачи около него вече се опитваше да го имитира — дотолкова, че по едно време имах чувството, че съм се озовала сред стадо хълцащи чакали.
— Много добре! — изрева накрая кралят. — Много добре! Моят почетен гост успя да направи прекрасна игра на думи с моето име — Дона Ферентес, Дон Феранте — „носещият дарове“. Много добре!
И се отпусна обратно в стола си, като от време на време продължаваше да си повтаря шегата и пак да се залива от смях. Очевидно тостът бе приключил. В този момент разбрах, че кралят на Неапол може и да бе могъщ, безмилостен и дори опасен, но не беше особено умен. Обаче се възхищаваше на учените и знанията им и се стремеше към тях, а брат Гуидо не бе пропуснал да го схване. Не можех да не му го призная — беше много добър актьор! Бе довършил библейския цитат, а после бе изрекъл на латински шега, за която бе сигурен, че дон Феранте щеше да схване повърхностно. И така се бе харесал още повече на краля, който вече го удряше дружески по гърба и повтаряше:
— О, това е нищо! Моят дар, де. Нищо особено. Дреболия.
Кимна по посока на дърворезбата по начин, който подсказваше, че тъкмо сега е моментът за добър комплимент.
И почетният му гост не закъсня да отговори на очакванията му:
— Нищо подобно, Ваше величество! Защото, макар някои други подаръци да имат стойност поради материалите си — злато, скъпоценни камъни и други подобни, вашето произведение е толкова изящно, че стойността му е неоценима! Неоценима е, защото се крие в неподражаемата изработка на майстора!
Тук вече дори и аз, родена ласкателка, си помислих, че брат Гуидо малко прекали. Обаче кралят буквално се разля от усмивки.