Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Джеръми се засмя.
- Да взема да си опитам късмета тогава, скъпа.
- Много смешно, стар глупчо такъв. Така или иначе, много се зарадвахме да видим момчетата на Каролайн след толкова време. Винаги съм отбелязвала колко е странно, че никак не си приличат. Човек никога не би предположил, че са братя. Гейбриъл - толкова тъмен, а Уил - толкова рус. Но генетиката е странно нещо. И нашите две дъщери никак не си приличат,
- Това е, защото Виола прилича на теб, а Пердита е точно копие на майка ми - каза Джеръми. - Такива неща се случват.
- Разбира се, я виж момчетата в династията Уиндзор - и Фелисити повдигна многозначително вежди. — Та ето, празнуваме си ние на сватбата, пием великолепното шампанско на Франк Синклер, и тогава по едно от онези странни стечения на обстоятелствата, които се случват, Гейбриъл застана в профил близо до Франк Синклер, когото също виждах в профил. И изведнъж всички части на пъзела си застанаха по местата. Не можеше да има никакво съмнение. Очевидно Франк Синклер беше баща на Гейбриъл.
30.
За миг Карен изгуби ума и дума. Фелисити Фрай за пореден път доказа, че си остава ненадмината във финалните драматични реплики.
Джеръми поклати раздразнено глава.
- Наистина не биваше, Фелисити. Нямаш никакви доказателства за това.
- Доказателството е това, което видях с очите си, Джеръми. Ти самият също го видя. В профил двамата изглеждат почти напълно еднакво. Анфас приликата не е толкова подчертана - лицето на Гейбриъл е по-широко от лицето на Франк, и въпреки това си приличат много. Разбира се, цветовете им са съвсем различни - Гейбриъл с тъмната си коса и онези хубави кафяви очи, а Франк е пясъчнорус и синеок.
- Но как? Искам да кажа, защо? Това е в разрез с всички публични изявления на лорд Синклер - промълви Карен.
- Предполагам, че Ели се е обърнала за помощ към него пред олтара на старата им дружба - заяви Фелисити. - Поискала е услуга за приятелката си.
- Предполагам, че са успели да го убедят с ласкателства - каза кисело Джеръми. - Егото му е с размерите на малка планета. Мога да си представя как Каролайн и Ели са му обяснявали, че не могат да си представят по-добри гени от неговите.
- А и от тяхна гледна точка той е бил идеалният избор. Имали са нужда от стопроцентова дискретност, а са можели да разчитат за това на Франк. Като се вземат предвид възгледите му и общественото му положение - мисля, че когато са правели това, той тъкмо е бил станал за първи път главен редактор, - той никога не би допуснал дори намек за истината. Такова нещо би го унищожило.
- Това ми е ясно - съгласи се Карен. - Но не мога да разбера как се е съгласил да го направи като начало.
Фелисити сви рамене с елегантно движение.
- Мъжете обичат да си представят, че оставят след себе си кръвна линия, която ще просъществува, когато тях ги няма. Франк има само дъщери - може пък да е решил да рискува, за да има син?
- И като че ли го е получил - каза Джеръми. - Макар и син, когото никога не би могъл да признае.
- Вероятно ще е лесно да се направи сравнение на ДНК проби, за да се разбере дали сме прави? - попита Фелисити.
- Лесно е да се направи, но е трудно да се обоснове подобно искане - каза Карен. - Няма как да застана на прага на дома му и да поискам да бръкна в устата му с лабораторен тампон, за да взема проба.
- О, колко очарователно технологично звучи - „лабораторен тампон“. А не може ли да го направите скришом? Нали по телевизията постоянно виждаме как го правят. Измъкват картонени чаши за кафе от кофите за боклук, крадат чаши от баровете - такива неща.
„Да им се не види на тъпите писатели“, помисли Карен. Мързи ги да следват законната процедура, затова си измислят, каквото им хрумне.
- Такова доказателство трудно би било прието от съда. Съдиите не възприемат добре такъв безразсъден подход. Особено в Шотландия, където автентичността на всяко доказателство трябва да бъде подкрепена от присъствието на втори човек при получаването му. Но нима Каролайн не е оставила никакво писмо? „В случай, че умра...“, нещо от този род?
Фелисити и Джеръми се спогледаха озадачено.
- Не съм чувала за нищо подобно - отвърна Фелисити. - Тя със сигурност не ми беше оставила нищо, а се съмнявам, че е имала по-близък приятел от мен.
- Ами дневници? Някакви лични документи?
Те отново се спогледаха.
- Нищо не е оставяла - каза Фелисити. - След катастрофата дойде Мади, сестрата на Ели. Тогава тя живееше в Италия, но хвана първия полет и се прибра. По онова време Уил си беше у дома, скоро щеше да започне да следва химия в „Импириъл Колидж“. Гейбриъл беше още в интерната в Шотландия, затова решиха да го оставят там, за да не го разстройват. Той обичаше онова училище, нали, Джеръми? А и там се държаха добре с него. Той прекарваше в интерната повечето си ваканции, защото Уил, естествено, нямаше възможност да се грижи за малко момче, а Мади се беше върнала в Италия. Живее си там като принцеса и от време на време издава по някоя готварска книга - Фелисити го каза с такъв тон, сякаш книгите на Мади се намираха само на едно стъпало над порнографията.