Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- И никой не забеляза нищо? Така ли? През всички тези месеци Ели си е седяла у дома и се е преструвала, че се възстановява след операция?
- По-голямата част от това време прекараха в къщата си във Франция - каза Джеръми - Очарователна къщичка на брега в Нормандия, на десетина мили от мястото, където се е провел десантът през Втората световна война.
- Един Бог знае какви сметки са плащали за телефон. Каролайн разгова-ряше всеки ден със служителите в офиса си.
- Не мисля, че по онова време това вече е представлявало проблем. Каро-лайн вече печелеше изключително добре - от- беляза сухо Джеръми.
- Ужасно се бях затъжила за тях - каза Фелисити. - Но просто нямаше как да заминем. Програмата ми беше кошмарно натоварена. Играех в „Макбет“ в Стратфорд, с очарователния Дезмънд Барит и Морийн Бийти, после пък се снимах в един ужасен боклук, некадърна екранизация по Хенри Джеймс в Бо-стън. Докато се върна, Гейбриъл беше вече на няколко месеца и те си бяха у дома, в Хампстед.
- И никой не се поинтересува защо Том не се е прибрал за раждането на втория си син?
Джеръми сви рамене.
- Хората дотолкова бяха свикнали Том да го няма за Коледа и на рождени дни, че вероятно дори не са се замислили за това. Освен това Гейбриъл се роди във Франция, така че никой не знаеше бил ли е Том по време на раждането там или не.
- Точно така. Поддържането на илюзията, че Том е жив, изключваше неудобните въпроси кой е бащата на Гейбриъл. Ако пък някой журналист от долнопробно издание се опиташе да души наоколо и да се интересува от естеството на връзката им, те двете винаги можеха да посочат Гейбриъл и да си придадат вид на оскърбена невинност - Фелисити обясняваше, като че ли това беше едно напълно нормално решение на въпроса.
- А кой е бил бащата на Гейбриъл?
- Не знаем - каза категорично Джеръми. - Момичетата никога не са ни казвали.
- Първоначално предполагах, че е Джак Аш, радиоводещият. Чрез изкуствено осеменяване, разбира се - тя се изкиска. - Честно казано, ако познавахте Джак, щяхте да сте наясно, че по друг начин не би било възможно.
Карен беше готова да се обзаложи, че това не е възможно. Дори краен егоцентрик като Джак Аш не би могъл да реагира с такова пълно безразличие на новината за смъртта на сина си.
- „Първоначално“?
- Колкото повече мислех по въпроса, толкова по-невероятно ми се струваше. В края на краищата, Том беше починал от СПИН. По онова време болестта се считаше до голяма степен за нещо позорно. Съмнявам се, че Каролайн би поела риска да забременее със сперма от мъж, чиито сексуални предпочитания го причисляваха към хората, сериозно застрашени от подобно заболяване. Така че ми се наложи да живея в мъглата на незнанието.
- Което за теб никога не е било приятно, скъпа - маниерите на Джеръми все още изразяваха неодобрение.
- Разбира се - отново този сексапилен смях. - А после имах заслепяващо прозрение - тя направи пауза, очаквайки Карен отново да подаде реплика.
Карен добросъвестно изпълни желанието й. Свидетелят трябва да се под държа в добро настроение, това беше начинът.
- Какво се случи?
- Беше на сватбата, която Джеръми спомена преди малко. Саманта Синклер и Тоби Сейнт Джон Сарджънт. Нали се сещате, най-малката дъщеря на Франк Синклер. Лорд Синклер, онзи с вестниците.
Да се каже за Франк Синклер, че е „онзи с вестниците“, бе все едно да кажеш, че Т. С. Елиът е „онзи, дето от време на време е драскал стихчета“. Той беше оглавявал няколко национални ежедневника и сега ръководеше най-голямата издателска група в Обединеното кралство, публикуваща ежедневници и седмични издания. Преди няколко години беше получил място в Камарата на лордовете и постоянно се появяваше в различни телевизионни предавания, където изразяваше агресивно възгледите си по всякакви въпроси, без значение от познанията и опитността му по темата.
- Знам за кого говорите - каза Карен.
- Франк и Ели бяха стари приятели. А впоследствие, разбира се, той се запозна и с Каролайн.
Карен се опита да прикрие изненадата си.
- Не бих предположила, че Франк Синклер е имал нещо общо с Ели и Каролайн. Нали тъкмо той повтаря постоянно, че семейството трябва да се състои от баща, майка и деца? И че всички сме се упътили с експрес към ада заради пороците си?
- Точно така е - отвърна Фелисити. - Но двамата с Ели ги свързваше много отдавнашно приятелство. Двамата били най-блестящите ученици в едно провинциално училище, после и двамата постъпили в университета в Дърам и си останали приятели. Понякога имаме нужда в живота ни да присъстват хора, които не са съгласни с всичко, което правим, госпожо главен инспектор.