Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Карен съзнаваше, че трябва да измисли как да се избави от обвинение. Естествено, трябваше й вариант, от който да не пострадат невинни. Но пък теорията трябваше да е убедителна. Трябваше да измисли бързо нещо.
Но точно сега не й хрумваше нищо.
29.
Събуди я алармата на телефона. Карен не можеше да повярва, че е спала повече от осем часа. Това можеше да има нещо общо и с трите чаши вино, които бе изпила, преди клепачите й да натежат, но не й се вярваше. Много вечери беше изпивала повече алкохол, но сънят бе продължил да й убягва.
А и не можеше да се твърди, че нищо не обременява съзнанието й. След разговора с Джейсън беше крачила дълго насам-натам из стаята, опитвайки се да измисли някакъв фалшив източник на изтеклата информация, който да удовлетвори Зарязания Джон. Не измисли нищо. И въпреки това заспа.
Разочароващото в случая беше, че подсъзнанието й не бе успяло да се насочи към нещо подходящо през нощта, както й се беше случвало преди. Никакви внезапни хрумвания, никакви оригинални идеи, предлагащи убедителна алтернатива на истината. В сивата утринна светлина тя беше заседнала на същото място, до което бе стигнала, когато заспа.
Не й оставаше нищо друго, освен да пренебрегне този проблем и да се заеме с онова, което я чакаше през деня. Душ, кафе, отново на гара „Юстън“ за закуска, и девет и половина вече беше в метрото, на път към Нотинг Хил и Фели- сити Фрай. Беше отхвърлила категорично Джейсън на заден план в мислите си. Предстоеше й решаващ разговор. Или сега щеше да открие следа, по която да тръгне, или щеше да погребе съмненията си, да обърне гръб на случая и да го остави в ръцете на Алан Ноубъл. На Джорсал просто щеше да й се наложи да живее с неяснотата, както става с много от нас.
Карен излезе от станцията на метрото, включи навигационната система на телефона си и скоро се озова сред високи бели сгради с портици, между които имаше затворени градини, ползвани само от обитателите на съседните къщи. Мястото й заприлича донякъде на избелен вариант на най-луксозната част от Новия град на Единбург. Зави по тиха странична уличка и започна да следи номерата, докато стигна до търсения адрес.
Беше последна къща на улицата, отделена от останалите в редицата с тесен проход. Сградата беше триетажна, блестеше от белота, към улицата гледаха високи прозорци с тежки завеси. На полираната входна врата, оградена от портик с колони, имаше лъсната месингова пощенска кутия. Къщата лъхаше на пари, но в излъчването й нямаше нищо вулгарно. Карен беше предупредила за идването си с есемес, защото не беше редно да се изтърсиш ненадейно при умиращ човек. Но сега, застанала пред тази внушителна къща, беше още по-доволна, че има уговорка. В противен случай можеше и да се откаже. Тази къща я караше да се чувства безпомощна и не на място.
Но вече нямаше връщане назад. Тя стисна в ръка чантата си, качи се по стъпалата и дръпна една месингова ръчка, която блестеше с меко сияние, лъсната от докосванията на много други ръце. В далечината задрънча истински звънец. Чу се шум на приближаващи стъпки, заглушен от тежката врата. Тя се отвори безшумно и на прага се появи леко приведен мъж, чиято голяма глава с благородни черти беше увенчана с гъста сребристобяла коса, сресана назад от високото чело. Носеше издути на коленете кадифени панталони и излинял, ръчно плетен тъмносин моряшки пуловер.
- Главен инспектор Пири, предполагам? - каза той и гъстите му вежди се повдигнаха въпросително.
- Да, аз съм - отвърна Карен.
- Заповядайте, влезте. Аз съм Джеръми Фрай, съпругът на фелисити - той отстъпи встрани и я подкани да влезе с широк жест
Антрето беше като извадено от списание за вътрешно обзавеждане - плочките на пода бяха подредени в сложна мозайка, по стените, леко тонирани, без петънце или драскотина, имаше картини, подбрани с вкус. Всичко беше в идеален порядък. Къде ли хора като семейство Фрай държат боклуците си, попита се Карен. Къде бяха небрежно захвърлените ключове и ръкавици, разхвърляните рекламни брошури, пазарските торби за многократна употреба, очакващи да бъдат върнати в колата? Дори един толкова самотен живот като нейния беше съпроводен от ежедневно натрупване на излишни дреболии. Богатите действително бяха по-различни хора.
Тя последва Джеръми по коридора, разменяйки с него нищо не значещи учтиви фрази за пътуването си и за времето. Той спря пред една затворена врата, поставил пръсти на дръжката.