Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Джими беше бесен, когато й го съобщи, а и тя не реагира много по-добре. Що за задник би свил лаптопа на детектив, който лежи в интензивното, след като е пострадал при изпълнение на служебния си дълг? Направо не беше за вярване. И това ми било колегиалност. Опитаха се да открият виновника, но за всички беше ясно, че това е чиста формалност. Намирането на крадеца само би влошило положението. Всъщност никой не искаше да знае кой от хората, с които работи, е способен да извърши такава гадост.
А после Фил почина и на никой вече не му беше до някакъв си лаптоп. Но днес, сега, случилото се добиваше нова значимост. Карен извади телефона си и се обади за втори път през този уикенд в лабораторията за дигитални анализи.
- Дигитален анализ - каза отсреща Тамсин.
- Тамсин? Обажда се Карен Пири.
- Пак ли ще трябва да търся в телефонния справочник?
- Браво, пак се опитваш да изкръшкаш.
Тамсин се изкиска.
- Така си е. Та какво мога да направя за теб?
- Имам един малък въпрос. Ако някой е откраднал лаптоп, в който аз имам възможност да влизам с друг пофил, възможно ли е крадецът да ползва моя акаунт, за да влиза навсякъде, кьдето аз имам достъп?
- Само ако си била достатъчно глупава да не се сетиш да защитиш входа си с парола. А ти не си глупава.
Сега беше ред на Карен да се изкиска.
- Не, не съм. Но ако, да кажем, съм била в акаунта си и не съм се отписала, преди другият, който е ползвал лаптопа, да влезе в своя акаунт?
Тамсин се замисли.
- Възможно е. На теб какво ти трябва, да е възможно или да не е?
- Много бих искала да е възможно.
- Може би има начин - поде Тамсин - говореше по-бавно, защото се беше замислила. - Искаш от мен да изясня това, така ли?
- Благодаря, стига ми само да знам, че такова нещо е възможно.
- И не е необходимо аз да знам защо, нали?
- Приеми, че това е твоето добро дело за деня, Тамсин.
- Не съм се отличавала с добри дела, откакто напуснах скаутите. Това ли е всичко?
- Да, благодаря.
- Няма защо, за мен беше удоволствие.
И толкова - този въпрос се уреди. Проблемите, жужащи в главата й, станаха с един по-малко. Тя се взираше пред себе си, гледаше невиждащо семействата, излезли на разходка в парка, играещите деца, прегърнатите влюбени двойки, импровизираните футболни мачове, в които хвърлени на тревата якета маркираха вратите. Представяше си на тяхно място онези сирийци, които бе виждала около мангала, с техните семейства. Просто място, на което да се събират.
Карен си припомни отново разговора с Джорсал отпреди няколко вечери. Да се поговори с политик за положението на сирийците беше разумно предложние, но Карен предполагаше, че това трябваше да е човек, който я познава отпреди. В противен случай тя щеше да бъде пренебрегната като поредния доброжелателен наивник, който няма представа как функционира светьт. Не искаше да си губи времето с човек, който не би я приел сериозно.
Това стесняваше сериозно възможностите й. Беше правила всичко по силите си, за да избягва срещи с политици, аргументирайки се с твърдението, че и без това достатъчно неща й пречат да си върши работа. Но понякога нямаше как да се измъкне. И, честно казано, тези срещи невинаги бяха протичали добре. От друга страна никой от хората, прекарали достатъчно дълго време с Карен, не би казал, че тя има шансове да направи кариера като дипломат. А ако тя някога се почувстваше изкушена да изневери на ината си, си напомняше, че по-голямата отстъпчивост увеличаваше шансовете й за повишение до чин, в който я очакваше ужасяващата я работа на бюрократ.
Реши да започне от най-долното стъпало: не познаваше нито един от общинските съветници в Единбург; не познаваше и единбургски членове на парламента; но се бе запознала с един от настоящите представители на Единбург в парламента в Лондон, когато той беше все още кандидат за парламента от квотата на Шотландската национална партия, твърдо убеден, че никога няма да спечели мястото, което до 2014 година беше сигурна лейбъристка позиция. Крейг Граси по онова време работеше в администрацията на Здравната каса, заемайки стабилна позиция в средния управленчески състав. Съпругата му беше второстепенен свидетел по един случай на изнасилване и опит за убийство, който Карен бе успяла най-сетне да разреши преди няколко години. Семейство Граси й станаха симпатични, тя ги намираше за непосредствени и непресторени, което поначало не очакваше от човек с амбицията да стане член на парламента.
Макар че, ако трябва да бъдем честни, той и не очакваше такъв шанс като този, който му даде прехвърлянето на 30 процента от гласоподавателите към Шотландската национална партия.