Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Никога няма да стигна до парламента - споделяше той с Карен. - Партията просто иска да има кандидати за всяко депутатско място, това е цялата работа. Аз съм просто декор - но гласоподавателите явно го харесаха (или, което е по-вероятно, им се понрави как Никола Стърджьн успя да стресне Уестминстър) и Крейг беше избран за член на парламента, представител на централен Единбург. Оттогава Карен не го беше виждала, но беше почти сигурна, че той ще отговори на обаждането й. Дори в неделя следобед.
Тя никога не изтриваше телефонни номера. Номерът на Шърли Граси все още беше в списъка и Карен го набра бързо, за да си попречи да се разколебае. Звъня толкова дълго, че тя вече очакваше да бъде прехвърлена на гласова поща, но накрая сигналът прекъсна и тя чу задъхан глас:
- Ало? Ало? Чувате ли ме?
— Госпожа Граси? Обажда се главен инспектор Карен Пири, от...
- Да, да, помня ви, госпожо главен инспектор. Здравейте, как сте? — гласът й беше бодър, непресторен. Де да можеше всички да бъдат такива, помисли си Карен с копнеж.
- Добре, благодаря. Съжалявам, че ви безпокоя, но исках да се свържа със съпруга ви, а това е единственият номер, с който разполагам за връзка с вас двамата — Карен си каза, че едно извинение никога не вреди.
- Няма защо да се извинявате, наистина. Той е в другата стая, сега ще му дам телефона.
Карен чу стъпки по плочки, после приглушено думите: „Крейг, обажда се онази симпатична дама от отдел „Студени досиета“, Карен Пири — последва някакъв неясен отговор. Щ- Не знам, търси теб -Яггосле някакво трополене и шумолене.
И накрая — гласа на Крейг Граси.
— Главен инспектор Пири — каза той. — Каква приятна изненада. Поне се надявам да е приятна — допълни той с не толкова възторжен тон.
— Не ви се обаждам по служба — каза тя. - Но се питах дали не можете да ми отделите половин час, когато сте в Единбург?
- Опасявам се, че ще се върна там чак в петък. Този уикенд пристигнахме в Лондон.
Карен едва нс удари с юмрук във въздуха.
— Всъщност аз също съм в Лондон. Не искам да...
След миг мълчание Граси попита:
- Обичате ли кафе?
- Да.
- Добре тогава. Към два и половина ще бъдем в кафене ‘на Уордър Стрийт. Това ни е нещо като неделен ритуал. Ще бъде ли удобно да дойдете там?
Карен погледна часовника си. Имаше предостатъчно време, за да стигне дотам пеш.
- Ще бъда там.
- Няма ли да ми кажете за какво става дума?
Тя се засмя.
- Предпочитам да не избьрзвам. Не ми се иска да се измъкнете тайно до най-близкото кафене на „Коста“.
Джеръми Фрай беше в кабинета си на най-горния етаж на къщата и се взираше през малкия прозорец между дърветата в оградените градини, към къщите от другата страна на улицата, огледален образ на тяхната. Между веждите му се бяха вдълбали две успоредни бръчки. Фелисити спеше, изтощена от; сутрешното си представление пред жената от криминалната полиция. Беше се справила великолепно, но на него му беше ясно още докато я наблюдаваше, че силите й ще бъдат изцедени през остатъка от деня.
Дясната му ръка се плъзна към телефона, после се отдръпна, като магнит, отблъснат от друг магнит. Двоумеше се. Беше дълбоко смутен от онова, което разказа инспекторката. Цялата тази неприятна история, разровена отново след двайсет години. Слушаше как Фелисити я омаловажава, ужасен от лекотата, с която тя издаваше тайните на Каролайн и Еж. Момичетата пазеха със зъби и нокти тайната си и тя си остана такава през всичките тези години. А сега Фелисити беше им изменила, злоупотребявайки с доверието им заради обърканите си представи за онова, което й повелявала съвестта. Колкото и неприятно да му беше да си го мисли, тя се заблуждаваше. Не беше редно да облекчаваш собствената си съвест за сметка на други хора.
И като че ли това не стигаше, тя се беше хвърлила в необуздани предположения за това кой е баща на Гейбриъл Абът. Беше споменала Франк Синклер, повличайки и неговото име в прахта. Нещо ефектно, което да разстеж като диплите на наметало пред инспекторката, която беше прекадено прони-; цателна, за да се остави да бъде заслепена. Нищо добро не можеше да излезе от това. Нима Фелисити беше забравилД каква ледена ярост таеше в себе си Франк Синклер?
Джеръми въздъхна. Зарови пръсти в гъстата си, подобна на лъвска грива коса, после отпусна ръка отново върху телефона. Не биваше да оставя това просто да отмине. Не беше редно такива неща да се разравят без знанието на пряко засегнатите от тях хора; това го измъчваше, защото нарушаваше принципа за честна игра, в който той вярваше. Някой трябваше да бъде уведомен за това раздвижване в дълбините. Но да се обадиш на Франк беше изключено. Нямаше как да представи нещата така, че да избегне гнева му. „Жена ми току-що каза на полицията, че ти си баща на копелето на Каролайн Абът.“ Невъзможно бе това да се представи в положителна светлина.