Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Знаете, нали, че жена ми... не е добре със здравето?
- Да. Съжалявам.
- Тя се уморява лесно. Ще ви бъда задължен, ако имате това предвид.
- Ще се постарая разговорът да бъде възможно най-кратък.
Той се усмихна леко.
- Тя може да не допусне това. Фелисити си умира да говори.
- Разбирам.
Той кимна и отвори вратата, въвеждайки я в стая, която сякаш се състоеше от зеленина и светлина. Все едно че влязоха в някой от парниците на Ботаническата градина. В средата на стаята, на ратанов шезлонг, отрупан с възглавници, лежеше Фелисити Фрай. Не беше трудно да я познаеш, макар да се беше превърнала в по-бледа, стопена версия на жената, която Карен бе гледала на безброй екрани, малки и големи. Тя извърна глава към нея и лицето й грейна в бледо подобие на някогашната й усмивка.
- Кожо хубаво - гласът й беше запазил звучността си и думите й все още се долавяха ясно и в другия край на стаята. - Извинете ме, че не ставам да ви посрещна - тя протегна дружелюбно и двете си ръце. - Елате да седнете до мен, скъпа. Джеръми, донеси ни чай, моля. Нали пиете чай, госпожо главен инспектор?
- Да. Благодаря - Карен пристъпи към нея с пресъхнала уста.
- Седнете, ето тук. До мен - и Фелисити посочи едно ратаново кресло, поставено под прав ъгъл спрямо шезлонга.
- Благодаря, че се съгласихте да ме приемете - каза Карен, докато сядаше. - Наистина съм ви много благодарна. Знам, че не сте добре напоследък.
Усмивката на Фелисити избледня.
Аз умирам, госпожо главен инспектор. Но това не означава, че вече не мога да бъда от полза за никого. Поне мога да опитам. Вашето съобщение много ме заинтригува. Писахте, че разследвате повторно онова ужасно събитие през 1994 година, когато загинаха скъпите ми приятелки Каролайн и Еж. Какво, за Бога, се е случило? Може би някой най-сетне си е признал? Или по-скоро - как се казваше - „е поел отговорност“?
- Опасявам се, че не е това. Предполагам, че не сте гледали новините миналата седмица, и не знаете нищо за Гейбриъл Абът?
Фелисити доби по-скоро любопитно, отколкото угрижено изражение.
- Не съм, отказах се да гледам новини. Какво е направил Гейбриъл?
- Съжалявам, че нося лоши новини, но Гейбриъл е бил открит мъртъв.
Малкото цвят се отля от лицето на Фелисити, така че дискретният грим се открои ярко на бледата й кожа.
- O, горкото момче! Какво е станало... злополука?
В гласа й се долавяше молба да е било именно това.
Карен съзнаваше, че разговаря с актриса, но това не означаваше, че реакциите на Фелисити не са искрени. Ненавиждаше се, задето се налагаше да съобщи още лоши новини на умиращата жена.
- Гейбриъл е умрял от огнестрелна рана в главата. На този етап не е ясно дали се е прострелял сам или не.
- Искате да кажете, че може да е убит? - и лицето, и гласът й изразяваха съмнение. - Защо някой би поискал да убие Гейбриъл? Самоубийството ми се струва разбираемо. Но убийство? Надали.
- Търсим основания да изключим напълно такава възможност.
В този момент Джеръми се върна с подноса с чая. Докато се суетеше, наливайки чай и подавайки чаши и чинийки, Фелисити повтори онова, което Карен й беше казала.
- Това е налудничаво - заключи тя. - Кой би поискал да стори нещо лошо на горкото момче, та то имаше психически проблеми!
- Така си е - Джеръми я потупа по ръката. - Но какво общо има това с терористичния атентат от 1994 година?
- Никога не е било установено със сигурност, че взривяването на самолета е действително дело на терористи. Това е било предположение - съвсем основателно предвид обстоятелствата. Но нитo една терористична организация не е поела отговорността за станалото, което е необичайно. Следствието не е приключено. А наскоро е говорил за някакъв заговор, който го бил лишил от правата му. Трудно е да си представим друго събитие в живота му, което би могло да е свързано със заговор.
Джеръми и Фелисити изглеждаха еднакво удивени.
- За какъв заговор става дума? - попита Фелисити.
- Не е навлизал в подробности.
- Но той не е бил съвсем здрав душевно - каза Джеръми.
- Виждали ли сте го често?
Двамата поклатиха глави.
- Не сме виждали нито единия, нито другия брат - въздъхна Фелисити. - Казвах си, че трябва, но... - тя махна с ръка. - В живота все възникваше нещо, което да попречи.
- Струва ми се, че за последен път ги видяхме на сватбата на дъщерята на Франк Синклер - произнесе бавно Джеръми. Карен улови бързия поглед, с който Фелисити стрелна съпруга си, но той продължи, без да го е забелязал: - Да, сигурен съм. Миналото лято се навършиха три години оттогава. Доколкото си спомням, Гейбриъл изглеждаше доста мрачен. Ако трябва да бъда честен, бих го определил като по-вероятен кандидат за самоубийство, а не за убийство.