Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Колкото и да не обичаше да приема казаното от свидетел за чиста монета, Карен беше доста склонна да повярва, че преценката на Джеръми и Фелисити е правилна. Извън романите хората не се убиваха заради някоя роля в Уест Енд или назначение в телевизията. И със сигурност никой не би взривил трима Невинни заедно с обекта на своята ненавист. Дори в театралните среди толкова побъркан човек би се набивал на очи. По всичко личеше, че е стигнала до края на тази следа.
- Благодаря ви за вашата откровеност - каза тя. - Ако няма нещо, за което вие искате да ме попитате, мисля, че изчерпах въпросите си.
- Беше много интересно. Напоследък животът ми стана забележително скучен - то е разбираемо. За мен бяхте като глътка свеж въздух - каза Фелисити.
Карен стана. Какво се казваше в такива случаи на умиращ човек, когото едва познаваш?
- Благодаря, че ми отделихтеШт времето си. Надявам се да не ви е много тежко.
Този път Фелисити отклони очи, усмихвайки се едва-едва.
- Много мило от ваша страна - каза тя. - Наистина се надявам най-сетне да намерите някакви отговори. Дори ако те потвърждават онова, в което всички вярваха досега.
Вървейки обратно, Карен се опитваше да пропъди гласа, който се обаждаше в главата й, за да й каже, че преследва сенки. Че си измисля занимания, за да ангажира съзнанието си. От сирийски бежанци до неоснователни подозрения за заговори - пълнеше главата и времето си с нереални неща. Нито щеше да реши бежанската криза, нито пък да намери отговора за неизяснено взривяване на самолет, което всички освен нея приемаха за лесно обяснимо. Трябваше да се стегне, вместо да тормози една умираща жена с безсмислени въпроси.
Защото какво бе научила всъщност? Каролайн Абът и Ели Маккинън са се обичали и са искали дете, което да увенчае връзката им. Франк Синклер, лорд Синклер, ръководител на влиятелна медийна група с дясна ориентация, защитник на семейни ценности, на които вече не държеше дори консервативната партия, беше възможен донор на сперма за желаното от тях бебе. Всичко това бе съпроводено от едно голямо „може би“. Действително ли той би поел такъв голям риск заради любовницата на старата си училищна приятелка? Но дори ако Фелисити Фрай беше права, всички доказателства за това са били изгорени преди двайсет и две години. Като че ли нямаше какво да направи по този въпрос, освен да тръгне по петите на Франк Синклер, за да отмъкне някоя изхвърлена от него картонена чаша за кафе.
Но дори да го направеше, и дори ако ДНК анализът посочеше Франк Синклер като баща на Гейбриъл Абът, какво доказваше това? Че Каролайн, Ели и Франк са лъгали на поразия. Това със сигурност не можеше да бъде мотив за убийство.
Освен ако двете жени не бяха заплашвали Франк Синклер да го разобличат заради лицемерието му.
Карен мина покрай Нотинг Хил Гейт в посока към парка Кенсингтън, обмисляйки тази вероятност. Беше малко пресилено, но не напълно изключено. Тук не ставаше дума единствено за репутация. Ако Каролайн бе огласила публично, че Франк Синклер е неизвестният баща на детето й от което следваше и неговото съучастие в под държаната от нея измама, че покойният й съпруг е все още жив - той щеше да бъде унищожен в очите на обществото. Новата му позиция на главен редактор би била отнета, а и демонстративно щастливият му брак би рухнал.
В очите на Карен това беше достатъчно силен мотив за убийство.
31.
Докато Карен вървеше през Кенсингтън Гардънс, слънцето се показа през облаците, но тя не забелязваше. Беше разсеяна, мислите й скачаха от проблем на проблем, докато се опитваше да напредне в някоя от насоките, които я вълнуваха в момента. Майка й имаше обичая да казва „в главата ми бръмчат куп моторчета“ - този израз до голяма степен илюстрираше начина, по който работеше умът й в момента. Но ходенето само по себе си й помагаше да си изяснява нещата и тъкмо когато навлизаше в Хайд Парк, мисълта й се закачи за нещо в дълбините на съзнанието.
- Лаптопът на Фил - прошепна тя, а лицето й се проясни. Седна на първата попаднала й пейка и се зае да обмисля идеята, за да открие евентуални недостатъци. Когато Фил бе убит, лаптопът му се намираше на бюрото му в офиса. Джими Хътън помнеше, че го е видял там сутринта, когато двамата излизали, за да изпълнят задачата си. После Фил бе откаран в болница и никой от отдела не се беше връщал в офиса чак до следващия ден. А в промеждутъка някакъв безсърдечен опортюнист се беше промъкнал вътре и откраднал лаптопа. Крадецът можеше да е ченге, можеше да е някой от нещатните сътрудници, можеше да е и някой от чистачите. Нямаше как да се разбере.