Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Съжалявам, но какво общо има всичко това с дневниците на Каролайн?
Фелисити приглади косата си назад от челото.
- Съжалявам, не се изразявам особено ясно. Мади изгори всичко. Цялата им лична документация. Ако е имало дневници, изгорила е и тях. Всичко излетя през комина.
Карен, осъзнала изчезването на поредна възможна частица от пъзела, почувства как сърцето й се свива.
- Но защо? Какво я е накарало да постъпи така?
- Готова беше на всичко, само да не изпадне семейството в неудобно положение и да не бъде опозорено - изду устни Фелисити.
- Но имала ли е право да направи това? Документите на Ели може би, но и тези на Каролайн?
- По принцип не - каза мрачно Фелисити. - Каролайн и Ели бяха направили завещания в полза една на друга, и в тези завещания не присъстваше онази клауза, според която едната трябва да надживее другата с трийсет дни, преди завещанието да влезе в сила. Тъй като Ели беше с няколко месеца по-възрастна от Каролайн, водеха я на теория за починала първа. Така че всичко, което тя бе притежавала, премина при Каролайн. А Каролайн бе предвидила в подобен случай всичко да остане на Уил - Фелисити въздъхна и поклати глава. - Не знам какво си е мислела Каролайн, може би е съставила завещанието преди раждането на Гейбриъл. Нямам представа. А може пък да си е мислела, че докато Гейбриъл е още толкова малък, Уил би се грижил за него. Така че, технически погледнато, цялата тяхна лична документация премина във владение на Уил. Но Мади му наби в главата колко е необходимо да поддържа тайната, която майка му бе наложила приживе, и каза, че единственият начин да съхранят доброто си име е да изгорят всичко, което би могло да съдържа намек за истината.
- Затова тя направи истинска клада в задния двор на къщата - каза Джеръми. - Само дни след катастрофата. Писма, картички, дневници, всичко. Изгори дори снимките. На Уил и Гейбриъл не им остана практически никакъв спомен от майка им.
- Копирахме повторно всички наши снимки, на които присъстваха Ели, Каролайн и момчетата - каза Фелисити. - Дадохме ги на Уил и Гейбриъл няколко години след катастрофата, след като бе отминала първоначалната травма. И двамата бяха трогателно благодарни, нали, скъпи? - тя посегна към Джеръми, взе ръката му и я стисна.
- Това беше най-малкото, което можехме да направим при тези обстоя-телства - каза той твърдо. - Да постъпи по такъв начин. Ужасна жена е тази Мади.
Около Карен постоянно се затваряха врати. Наистина, може би трябваше да се вразуми и да обърне гръб на този холкова необещаващ случай. Ако изобщо съществуваше случай за разследване, напомни си тя.
- Това е ужасно. Но ако ми позволите да се върнем към самата катастрофа, както казах в началото, приемаше се, че причината е бомба, поставена от терористи...
Фелисити я прекъсна.
- Но сега искате да кажете, че ако Гейбриъл не е отнел сам живота си и е говорел за заговор, може да се окаже, че нещата са били съвсем различни?
На бузите й се бяха очертали две розови петна. Трудно бе да се прецени дали е развълнувана или възмутена.
- Не притискай така горката жена - намеси се Джеръми.
- Не, няма проблем - каза Карен. - Но трябва да разберете, че на този етап става дума единствено за предположения. Питам се дали можете да се сетите за някой, който е имал зъб на Каролайн или на Ели?
Двамата отново се спогледаха объркано.
- Не и за някой, който да ги е мразел толкова, че да стигне до убийство - каза Фелисити с тон, който много напомняше начина, по който лейди Бракнел произнася „Пътна чанта?!“ в „Колко е важно да бъдеш сериозен“. - В нашата работа всеки постоянно е обиден на някого - това занимание се практикува на нивото на олимпийски спорт. Актьорите постоянно се възмущават, че са били подминати в кастинга за някоя роля, че са били изместени от някой амбициозен новак. Злословим и оплакваме съдбата на Англия. Но не се стига до физическо насилие, да не говорим пък за убийство. Каролайн никога не е споменавала за човек, който да я ненавижда искрено — тя се засмя, леко и звънко. - Самата идея звучи абсурдно.
- Наистина, госпожо главен инспектор, хората в света на Фелисити нямат склонност към убийства - освен на екрана. Просто не би им минало през ум. Не казвам, че в театралните среди под повърхността не тлеят наскърбени чувства, но всичко свършва само с това - Джеръми се приведе напред, за да подчертае твърдостта на убеждението си.