Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

— Добър вечер, господин комисар — поздрави го руският полковник, подавайки му ръка. — Имам предложение как бихме могли да стигнем до споразумение. Да се поразходим, а?

Фристед кимна и те се отправиха по посока на Юргорден по локалното платно. Руснакът помълча, след което изложи варианта си.

— Разбирате ли, господин комисар, в нашата работа възникват понякога големи проблеми с разни услуги. И не е важно дали искаш да помолиш някого или сам обещаваш да направиш нещо. Аз също имам мъчнотии с един проблем и се надявам, че ще можете да ми помогнете.

— Аз, разбира се, не бих могъл да ви обещая нищо — отговори Фристед с подозрение, но едновременно с това и с учудване.

Нима руснакът бе наистина чак такъв глупак, че се опитваше да го завербува безцеремонно още на втората им среща?

Предложението обаче бе от такъв вид, че не го поставяше в положението на задължен на руското разузнаване. Шефът на ГРУ издаде един шведски чиновник от Управлението по имиграционните въпроси в Норшьопинг, твърдейки, че последният предавал постоянно сведения за иранската студентска опозиция в Швеция. На шведа му се плащало добре, а самото заплащане се извършвало просто и старомодно — в плик при среща. Поради това било лесно да се залови при удобен случай този човек. Нали така? Шведската свръзка освен това нямала дипломатически имунитет, така че ако се ударело в необходимия момент, можело да бъдат хванати и двамата, при това с необходимите доказателства.

— Знаете ли кога и къде се провеждат тези срещи? — попита Фристед.

— Знам кога и къде трябва да се състои следващата среща. Ако получите от мен времето и мястото на срещата, то ще можете ли да заловите този човек?

— Безспорно това е възможно. Бих искал обаче да знам защо?

— Трябва да направя услуга на един приятел и вие можете да ми помогнете. Този сътрудник на вашето Управление по имиграционните въпроси е навредил на мои приятели и ние искаме да го отстраним. Това е всичко. Можете ли да го организирате?

— И с това ви връщам услугата — като арестувам шведски престъпник?

— Точно така.

— В такъв случай не виждам пречки това да стане. Ще е обаче неприятно, ако сведението е грешно.

— Можете да сте сигурен, че не е така. Договорихме ли се?

— Да. За мен не е проблем да приема предупреждение за евентуално престъпление от когото и да било. Ако имате и други подобни предупреждения, аз ще гледам на тях толкова сериозно, колкото и ако произлизаха от някакъв друг… е-е-е… квалифициран източник.

— Добре — каза шефът на ГРУ, изваждайки малък кафяв плик от вътрешния си джоб. — Ето ви всичките необходими ви данни.

Фристед се поколеба. Стояха сред дъбовата гора в Юргорден, бе тъмна декемврийска вечер и наоколо нямаше жива душа. Нищо обаче не пречеше някой да ги снима в този момент. Фристед бе чувал, че дори и руснаците имаха вече такъв вид апаратура.