Вестителят на бурята

Усмихна се леко, тя също.

Какво трябваше да каже сега? Погледна към Одака, но той се беше оттеглил и тя остана сама с Рейлан. Смущението ѝ нарастваше с проточването на тишината. Със сигурност беше време той да каже какво иска. Защо бе пожелал аудиенция, ако нямаше да говори?

Тя се озърна наляво-надясно, като отчаяно търсеше какво да каже. Беше ясно, че Рейлан иска да заговори, но не може. Джанеса усети как сърцето ѝ учести ритъма си, защото ситуацията ставаше все по-неловка.

Погледна го, той погледна нея. Очите му изглеждаха печални, сякаш всеки миг щеше да избухне в сълзи.

— Знаете, че нашите династии са съюзници от години? — каза той накрая.

— Зная — отвърна тя, беше наясно, че Мастрагал и Логар са свързани от векове.

— И дори сега бащите ни се сражават рамо до рамо с враговете на Свободните държави?

— Да, лорд Рейлан, разбира се.

— Тогава ви е ясно и какъв е нашият дълг.

— Нашият дълг ли, лорд Рейлан?

— Да свържем династиите си и да укрепим съюза на Свободните държави?

Тя замълча, мислеше над думите му, не знаеше дали е чула правилно.

— Това предложение за брак ли е, лорд Рейлан?

Той се прокашля.

— Зная, че не е идеално и за двама ни, но нямаме избор. Мастрагал ще получат силата и подкрепата на Логар и цял Валдор. Свободните държави ще бъдат в безопасност.

Колко романтично.

— Да… хм… но…

— Зная, че това сигурно е изненада за вас, но трябва да сме разумни.

Да, разумни. Както винаги съм си мечтала.

— Разбирам, лорд Рейлан, но…

— Не можем да отлагаме този въпрос. Това е изгодно за вас и единственият избор за мен.

Спри, моля те. Сърцето ми се разтуптя, ще припадна от комплимента.

— Трябва първо да изпратя вест на баща си, за да одобри.

Или по-скоро ще му пиша, че отказвам… колкото и да е изкусително.

— Да одобри ли? Но този брак е негова идея.

Трябваше ѝ известно време да осъзнае това.

Едва снощи Одака ѝ каза, че баща ѝ ѝ позволява да откаже всяко предложение, с което не е съгласна, и все пак ето го тук лорд Рейлан, уговаря женитбата им. Можеше ли да откаже? Трябваше ли?

— Лорд Рейлан, оценявам прямотата ви. Предложението наистина е изключително изкусително. Ще си помисля.

И се извърна, за да не види реакцията му. Но не достатъчно бързо. Челото на Рейлан се сбърчи, дали от гняв или от объркване, не беше ясно, и тя не остана, за да разбере.

Излезе от преддверието възможно най-бързо, без да тича. Мина покрай Одака в коридора отвън и вдигна ръка, когато той понечи да я заговори. Одака Дуур обаче не можеше да бъде отпратен така лесно. Последва я по коридора.

— Мога ли да попитам Ваше Височество какъв е отговорът ви?

О, значи той е знаел през цялото време.

— Не, не можеш — отвърна тя, без да скрива раздразнението си.

— Баща ви ще иска да узнае възможно най-скоро.

Това я накара да спре. Извърна се към Одака, който я гледаше съвсем спокойно.

— Каза, че баща ми позволява да взема решение сама. Излъга ли ме?