Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Джордж се опита да прикрие безсилния си гняв под маската на служебно безразличие.
— Ние вече вършим всичко необходимо, сър. Излизат все нови и нови спасителни групи. Дошли са стотици доброволци от Бъкстън, Стоук, Шефийлд и Ашбърн, помагат ни и местните хора. Ако тя е някъде там навън, ще бъде открита, обещавам ви.
— Знам, че ще го сторите — каза меко Рут. — И Фил знае, че правите всичко по силите си. Просто… ако не беше тази неизвестност. Същинско бавно мъчение.
Джордж наведе признателно глава.
— Ще ви държим в течение, ако има някакво развитие.
Навън студеният зимен въздух преряза като с нож дробовете му, докато той крачеше бързо през моравата и дишаше колкото може по-дълбоко. Томи Клъф, който почти подтичваше, за да се изравни с него, каза:
— Нещо в поведението на Филип Хокин ме смущава.
— Всичките му реакции звучат малко фалшиво. Както когато говориш на чужд език, който си изучавал във вечерни курсове. Можеш да знаеш идеално и граматиката, и произношението, но никой няма да се заблуди, че това е матерният ти език, защото хората, за които е матерен, не се замислят, когато говорят на него. — Джордж се отпусна на седалката в колата. — Но не можем да го обвиним в отвличане или убийство само защото изглежда не на място.
— И все пак… — Клъф запали мотора.
— Все пак най-добре ще е да отидем и да изтърпим пресконференцията. Шефът ще иска да одере нечия кожа за това, което стана, и мога да се хвана на бас, че Карвър се е класирал първи с оправданията. — Джордж се облегна назад и запали цигара. Затвори очи и се замисли защо бе избрал да работи в полицията. С юридическото си образование можеше да си уреди спокойна практика в някоя адвокатска кантора в Дерби. Междувременно можеше да е стигнал дотам, че да му предложат партньорство във фирмата, и да се съсредоточи върху спокойни занимания като легализиране на завещания или прехвърляне на имоти. Тази мисъл обикновено го отвращаваше, но днес му се стори странно привлекателна.
Когато отвори очи, видя дълги редици мъже, които се разпръсваха из долината на около метър разстояние един от друг.
— Няма какво да намерят, освен нещо, което е изпуснал някой от предишните групи — отбеляза Джордж с горчивина.
— Тук, в долината, са пуснали най-неопитните — каза убедено Клъф. — Сериозните търсачи пращат по скалите и из пресечените местности. При такъв терен винаги съществува възможност да сме пропуснали нещо, ако не го познаваме като петте си пръста.
— Мислиш ли, че ще открият нещо?
Клъф изкриви лице.
— Зависи какво. Ако ме питате дали ще намерят труп, не вярвам.
— Защо не?
— Щом досега не сме открили тялото, то е скрито добре. Значи, укрито е от някой, който познава местността много по-добре от тези, които търсят. Затова не мисля, че ще открием труп. Мисля, че вече сме открили всичко, което има за откриване, при наличните следи.
Джордж поклати глава.
— Не мога да разсъждавам така, Томи. Все едно направо да кажем, че не само няма да открием Алисън, но няма да открием и човека, който я е отвлякъл и най-вероятно убил.
— Знам, че е тежко, сър, но на колегите в Манчестър и Чешър наскоро им се наложи да преглътнат същото поражение. Знам, че не обичате да ви се напомнят писанията на Дон Смарт, но може би трябва да си вземем поука от техния опит, дори само за да се примирим с вероятността да не успеем да открием абсолютно нищо. — Клъф рязко заби спирачките. По продължение на цялото шосе, докъдето поглед стигаше, нямаше къде да се паркира. Микробуси, леки коли и джипове задръстваха цялата околност. В пролуките между тях бяха паркирани мотори.
— О, по дяволите. И какво да правя сега?
Имаше само едно разумно решение. Джордж, застанал до входа на методисткия параклис, изпрати с поглед Клъф, който обърна ловко голямата кола и пое по обратния път към Скардейл. Изправи рамене, дръпна за последен път от цигарата и хвърли угарката на пътя. Не го радваше мисълта за това, което го очакваше вътре, но нямаше смисъл да отлага.