![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Сакс бе чувала за Системата за автоматична идентификация на отпечатъци йа Бюрото, която се използва от всички полицейски управления в страната. Точно нея Делрей искаше да блокира.
- Сканирах го. В момента го изпращам - докладва агентът от компютъра.
- Колко време ще отнеме?
- Десет-петнадесет минути.
Делрей сключи длани:
- Моля те, Господи.
Около Сакс се вихреше цял ураган от припрени агенти. Говореха за оръжие, хеликоптери, коли, преговори с терористи. Телефонни разговори, тракане по клавиатури, шумолене на карти, щракане на пистолети.
Пъркинс разговаряше със специалистите по спасяване на заложници, с началника или с кмета. Може би дори с президента. Кой знае?
- Не знаех, че отпечатъците са толкова важни - каза Сакс на Делрей.
- Винаги са били важни. Особено сега, когато имаме САИО. Преди отпечатъци се взимаха само за показност. За да се покаже на пресата, че правим нещо.
- Шегувате се.
- Не, ни най-малко. Да вземем Ню Йорк. Провеждате „студено“ разследване - когато няма заподозрени. Ако търсите из досиетата ръчно, може да ви отнеме петдесет години, докато намерите престъпника. Къртовски труд. С автоматичната система ще го имаме за петнадесет минути. Навремето около два-три процента от престъпниците се разкриваха по отпечатъци. Сега разкриваме двадесет - двадесет и два процента. Отпечатъците са безценни. Райм не ви ли е казал?
- Сигурно знае...
- И не е започнал търсенето? Господи, този човек спи.
- Полицай - извика Пъркинс, поставил ръка върху телефонната слушалка, - ще се наложи да попълните формулярите за съхранение на уликите веднага. Искам да ги изпратя на ОИВД.
Отряда за изследване на веществени доказателства. Райм бе един от основателите му.
- Разбира се, веднага.
- Малъри, Кемпъл, занесете тези улики в някой кабинет и оставете гостенката ни да попълни формулярите. Имате ли химикалка, полицай?
- Тъй вярно.
Сакс последва двамата мъже в един кабинет. Започна нервно да щрака с химикалката, докато ѝ донесоха цяла купчина формуляри за съхранение на веществени доказателства. Тогава седна и се зае с работата.
Зад гърба ѝ изгърмя гласът на Делрей, човекът, който изглеждаше най-заинтересован от случая. На път за управлението някой го бе нарекъл „Хамелеона“ и Сакс сега започваше да разбира защо.
- Наричаме Пъркинс Големия Dict. Не, не „dick261”, както си мислите. Съкратено от dictionary - речник. Той е умен за десет. И винаги знае къде да се обади, когато трябва да се урежда нещо. - Делрей прокара цигарата под носа си, като че беше луксозна пура. - Знаете ли, полицай, много хитро постъпвате.
- Защо?
- Като се махате от криминалния отдел. Най-умната постъпка в живота ви е това преместване във „Връзки с обществеността“. Там хем ще има полза от вас, хем работата няма да ви смаже. Точно това става при нас, повярвайте. Работата те смазва.
„Една от жертвите на болния разсъдък на Джеймс Шнайдер, млад мъж на име Ортега, пристигнал в Манхатън от Мексико, където политическата нестабилност (размирици, започнали предишната година) застрашавала търговията. Амбициозният предприемач бил прекарал в града не повече от една седмица, когато внезапно изчезнал. Бил забелязан за последен път пред една кръчма в Уестсайд и властите веднага заподозрели, че той е поредната жертва на Шнайдер. За зла участ, точно такъв бил случаят.“
Колекционера на кости обикаляше вече петнадесет минути из улиците около Нюйоркския университет на „Вашингтон скуеър“. Пълно с народ, но главно младежи. Ученици от лятното училище. Скейтбордисти. Весела тълпа. Улични музиканти, жонгльори, акробати. Това му напомняше за „музеите“ по „Боуъри“, популярни през XIX век. Разбира се, не бяха истински музеи, а панаирджийски улички, гъмжащи от палячовци, уроди, показвани за пари, и дюкянчета, предлагащи всичко, от френски пощенски картички до късчета от Христовия кръст.
Колекционера забави един-два пъти, но никой не искаше да се вози на такси.
„Шнайдер завързал тухли за краката на сеньор Ортега и го хвърлил в река Хъдсън, та мътната вода и рибите да оглозгат тялото му до кокал. Трупът бил открит две седмици след отвличането. Така и не се разбрало дали злощастната жертва е била жива, когато са я хвърлили във водата. Предполага се, че да. Защото извергът така изчислил дължината на въжето, че лицето на сеньор Ортега било само на сантиметри под повърхността - ръцете му несъмнено бясно са се мятали, докато нещастникът гледал спасителния въздух.