Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Това го разбирам - бързо каза Томас Пъркинс. - Но дали не го прави, за да ни отвлече вниманието от истинска­та му цел?

Сакс бе мислила и по този въпрос.

-      Възможно е.

-      А началникът на полицията Уилсън изтегля хора от охраната на ООН, за да ги включи в разследването на убий­ствата. Този престъпник може да разсейва силите на реда, за да постигне необезпокоявано истинската си цел.

Сакс си бе помислила същото, когато наблюдаваше по­лицаите, които претърсваха „Пърлстрийт“.

-      И мислите, че целта му е ООН?

-      Така смятаме - потвърди Делрей. - Терористите, ко­ито стоят зад атентата над ЮНЕСКО в Лондон, може да са решили да направят втори опит.

Значи Райм е работил в съвсем грешна насока. Това об­лекчи в известна степен чувството й за вина.

-      Сега, полицай, бихте ли ни разказали за уликите?

Делрей й връчи списък с всичко, което беше намерила, и тя започна да обяснява точка по точка. Почти никой не ѝ обръщаше внимание: някои агенти говореха по мобилните си телефони, други помежду си, трети драскаха в бележници­те си. Но в един момент тя заяви:

-      Тогава снех този отпечатък от пръста на извършителя.

В залата настъпи гробно мълчание. Всички вдигнаха очи към нея изненадани. Имало какво да изненада и федерални­те агенти.

Сакс погледна безпомощно Делрей, който рязко вдигна глава:

-      Отпечатък ли сте снели?

-      Ами, да. Ръкавицата му паднала в борбата с последна­та жертва и когато се навел да си я вземе, се подпрял с пръст на земята.

-      Къде е? - припряно попита Делрей.

-      За Бога - възкликна един агент. - Защо не го споме­нахте в самото начало?

-      Ами, аз...

-      Намерете го, намерете го! - изкрещя друг.

През залата премина шепот.

С разтреперени ръце Сакс започна да рови из уликите, на­мери снимката и я подаде на Делрей. Той я вдигна, погледна отпечатъка внимателно. Показа го на един агент, който, както предположи Сакс, бе специалистът по пръстови отпечатъци.

-      Добре - каза агентът. - Първо качество.

Отпечатъците се разделят на три групи: А, Б и В, като последната група са най-неясни и не се приемат като доказа­телства в съда. Но каквато и гордост да изпитваше Сакс от способностите си, тя бе заличена от масовото недоумение на агентите, че е споменала за отпечатъка толкова късно.

Изведнъж настана суматоха. Делрей даде снимката на един агент, който изтича към някакъв сложен компютър в ъгъла на залата и я постави върху голям скенер „Оптискан“. Друг агент започна да трака по клавиатурата. Делрей грабна телефона. Затропа нервно с крака. Най-сетне оттатък вдиг­наха.

-      Джини, Делрей се обажда. Сигурно ще ти причиня голямо главоболие, но трябва спешно да спреш всички по­ръчки за САИО от Североизточния район и да придвижиш моята с предимство... Мога да ти дам Пъркинс. Той ще уреди всичко, а ако и това не е достатъчно, ще се обадя на шефа във Вашингтон... Заради ООН-то е.