Двор от скреж и звездна светлина

— Така е, когато харчиш купища от нашите пари за вино и боклуци.

Може би снощната й сметка беше преляла чашата. Интересно.

Неста погледна сестра си, която седеше сковано в другия край на дивана.

— Значи си ме извикала за едно хубаво хокане?

Очите на Фейра, същите като нейните, сякаш се поразнежиха.

— Не. Не е хокане. — Тя стрелна с остър поглед Рис, който продължаваше да мълчи с ледено изражение, после и Амрен, видимо бясна в креслото си. — Приеми го по-скоро като… дискусия.

— Не виждам защо сте решили да се занимавате с моя живот, камо ли да го превръщате в тема на дискусия — озъби се Неста и скочи на крака.

— Седни — изръмжа Рис.

Суровият му заповеднически тон, абсолютното могъщество в него…

Неста замръзна, опитвайки да се пребори с онази елфическа част от себе си, която бе готова да склони глава пред него. Касиан се приведе напред в креслото си, сякаш се канеше да скочи помежду им.

Неста обаче устоя на смъртоносния поглед на Рисанд. Свика цялото си непокорство, макар че заповедта му я държеше прикована на място, принуждаваше коленете й да се превият.

Рис процеди тихо:

— Ще седнеш. И ще я изслушаш.

Тя се изсмя гърлено.

— На мен не си ми Велик господар. Не приемам заповеди от теб.

Въпреки че познаваше могъществото му. Беше го видяла с очите си, усетила го беше. До ден-днешен трепереше край него. Най-силният Велик господар в историята.

Рис надуши страха й. Неста разбра това в мига, в който едното ъгълче на устата му се изви в жестока усмивка.

— Достатъчно — каза Фейра, повече на Рис, отколкото на нея. После скръцна със зъби на другаря си: — Казах ти да не се месиш.

Той плъзна звездните си очи към Фейра и Неста едвам не се срути на дивана, когато коленете й поддадоха.

Фейра килна глава към другаря си и изсъска с разширени от гняв ноздри:

— Или си затваряй устата, или напусни.

Рис просто скръсти ръце. Без да й отвърне.

— Същото важи и за теб — сякаш изплю Фейра към Амрен.

Дребната елфка се прокашля демонстративно и се облегна в креслото си.

Неста не си направи труда да изглежда любезно, когато Фейра се извърна към нея. Просто преглътна.

— Трябва да въведем някои промени, Неста — обяви дрезгаво. — И ти, и ние.

Щяха да я изритат. Да я изхвърлят в пустошта, откъдето да се върне към човешките земи…

— Поемам вината — продължи Фейра, — че се стигна дотук и нещата се влошиха толкова. След войната, след всичко, което се случи, трябваше… ти… аз трябваше да ти помогна, но не го сторих, затова съм готова да поема част от вината.

— За кое? — процеди Неста.

— За теб — обади се от креслото си Касиан. — За скапаното ти поведение.

Гръбнакът й се скова, вените й пламнаха от обидата, от безочието му…

— Разбирам как се чувстваш — намеси се Фейра.

— Не разбираш нищо — тросна й се Неста.

— Време е за промени — продължи настойчиво Фейра. — И те започват от сега.