Двор от скреж и звездна светлина

Тя стрелна поглед към предната стая и й хрумна да се направи, че вече е излязла, но… той я чуваше, подушваше я.

А ако събореше вратата, както май предстоеше да се случи, щеше да й се наложи да се оправдава пред стиснатия си хазяин.

Затова отключи и четирите ключалки.

Заключването им се беше превърнало във вечерен ритуал. Въпреки че се прибра с безименния елф и въпреки всичкото изпито вино, не беше забравила да завърти нито една. Явно инстинктивна мускулна памет. Беше ги монтирала още в деня на пристигането си преди месеци и оттогава ги заключваше всяка нощ.

Отвори вратата само колкото да види самодоволната усмивка на Касиан и я остави открехната, връщайки се за обувките си.

Той прие безгласната покана и влезе с чаша чай в ръка — вероятно взета назаем от кафенето на ъгъла. Или пък направо му я бяха подарили, като се имаше предвид, че обитателите на града бяха готови да целуват калните му ботуши.

Касиан плъзна поглед из мизерното й жилище и подсвирна.

— Знаеш, че можеш да си наемеш прислужница, нали?

Тя огледа малката всекидневна, издирвайки обувките си — провиснал диван, почерняла от сажди камина, прогризано от молци кресло — после надникна и в древната кухничка с напукани стени, а накрая се върна в спалнята.

Къде ги беше събула снощи?

— Като начало да пуснем малко свеж въздух — обади се той от съседната стая и прозорецът изскърца, пропускайки есенния бриз.

Неста намери обувките си в два противоположни ъгъла на стаята. Едната смърдеше на вино и изветряла бира.

Тя седна на ръба на леглото, нахлузи обувките и се зае да ги връзва. Дори не вдигна поглед, когато Касиан наближи стаята и спря на прага.

Подуши въздуха с шумно смъркане.

Това говореше достатъчно.

— Надявах се поне да сменяш чаршафите между отделните посещения, но… очевидно и това не те притеснява.

Тя завърза едната обувка и вдигна смръщен поглед към него.

— Отново питам: какво те интересува?

Той сви рамене, макар че обтегнатото му лице издаваше достатъчно.

— Щом аз надушвам няколко различни елфа тук, значи и… приятелчетата ти могат.

— Досега никой не се е отказал.

Неста завърза и другата си обувка, усещайки лешниковия поглед на Касиан върху себе си.

— Чаят ти изстива — процеди той през зъби.

Тя стана, без да му обърне внимание, и отново огледа спалнята. Палтото й…

— Палтото ти е на пода до входната врата — обяви рязко Касиан. — Навън е студено, така че си вземи и шал.

Игнорирайки и този му съвет, Неста мина покрай него, без да го докосва, и намери тъмносиньото си палто на споменатото място. Преди няколко дни лятото бе започнало да отстъпва пред есента, и то с такива темпове, че й се беше наложило да извади топлите си дрехи.

Тя отвори рязко входната врата и му посочи коридора.

Касиан тръгна към нея, без да сваля очи от нейните, протегна ръка в движение и…