Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Ресина пристъпи от крак на крак — единственият белег за притеснението й.
— Обещаха.
За един месец, откакто работехме заедно, ми беше станала близка приятелка. Имаше завиден архитектски нюх, затова я помолих да ми помогне с планирането на крайречната къща. Така я наричах. Не крайречно имение. Щеше да си остане къща, дори да се превърнеше в най-внушителната сграда във Веларис. Не от скромност, а просто за да е по-практично. Заради големия ни двор, голямото ни семейство. Семейство, което се надявах да расте още повече.
Но всичко с времето си. Засега…
Изниза се минута. И още една.
— Хайде! — измърмори Ресина.
— Дали не са объркали часа?
Но в същия момент се появиха. С Ресина притаихме дъх, докато групата се появи иззад ъгъла на път към ателието.
Десет деца, Върховни и нисши елфи, и родителите на някои от тях.
На някои, защото другите бяха осиротели.
Усмихнах се сърдечно, въпреки че сърцето ми препускаше все по-грохотно с всяко прекрачило прага ни дете. Струпаха се колебливо край стативите и дланите ми се изпотиха, когато родителите застанаха до тях, не съвсем плахо, но все пак с известно колебание. И надежда.
Не само за тях самите, но и за децата, които водеха.
Не бяхме афиширали кръжока много нашироко. Ресина се свърза със свои приятели и познати и ги помоли да поразпитат насам-натам. Да разберат дали в града няма деца, търсещи място да изразят ужасите, които ги бяха сполетели във войната. Макар и неспособни да говорят за мъката си, можеше да намерят друг отдушник за нея — да я нарисуват или изваят от глина. Сътворението на нещо, каквото и да е… можеше да им подейства утешително.
Както се случи с мен.
И с Тъкачката, и с Ресина, и с още много други творци в града.
Веднага, щом новината се разчу, галерията привлече голям интерес. Не само от страна на родители и опекуни, но и на потенциални учители. На творци от Дъгата, готови да помогнат — да преподават.
Аз щях да водя един клас дневно, в зависимост от задълженията ми на Велика господарка. Ресина щеше да поеме втори. Другите учители щяха да се редуват за третия и четвъртия клас за деня. Включително Тъкачката Аранея.
Защото интересът на родителите се оказа огромен.
„Кога започват часовете?“ — питаха ни най-често. Естествено, и колко струва кръжокът.
„Нищо. Безплатен е“, — отговаряхме им. Никое дете и семейството му нямаше да плащат за часовете тук, нито за материали.
Стаята се напълни и с Ресина се спогледахме облекчено. Притеснено.
Обърнах се с лице към гостите ни в слънчевото помещение, усмихнах им се отново и започнах.
Глава 28
Той ме чакаше час и половина по-късно.
Когато и последните деца излязоха, някои със смях, други — с все така мрачни празни погледи, Рис им задържа вратата. Всичките му се поклониха смаяно, а той им отвърна с широка искрена усмивка.
Обичах тази усмивка. Възхищавах се на вродената грациозност, с която влезе в галерията — този път без криле — и огледа още съхнещите картини, пръските боя по лицето, пуловера и ботушите ми.
— Тежък работен ден?
Отметнах кичур коса от лицето си. И не се съмнявах, че съм го изцапала със синя боя.
— Само да видиш Ресина!
Преди няколко секунди партньорката ми беше влязла в задната стая да измие лицето си, окъпано в червена боя. На едно от децата му беше хрумнало да направи балон с всичките ни бои, за да провери какъв цвят ще се получи, а после го пусна да лети из стаята. И той се блъсна в лицето на Ресина.
Рис се засмя, като му показах случката по връзката ни.
— Отлично приложение на напълващите им сили.
Усмихнах се, оглеждайки една от картините до него.
— И аз така й казах. На Ресина обаче не й се стори толкова смешно.
И все пак я досмеша. Но усмивките идваха малко трудно покрай деца с толкова видими и невидими белези.
С Рис разгледахме рисунката на една малка нисша елфка, чиито родители бяха загинали при нападението над града.
— Не им възложихме конкретна тема — обясних, докато очите на Рис обхождаха платното. — Просто им казахме да нарисуват някой свой спомен. Това е нейният.
Трудно беше за гледане. Двете фигури. Червената боя. Тъмните фигури в небето, страховитите им зъби и извити нокти.
— Няма ли да си вземат произведенията?
— Първо ще изсъхнат, но нея я попитах дали иска да държа картината й на едно специално място. Тя пожела да я изхвърля.
В очите на Рис затанцува тревога.
Продължих тихо:
— Искам да я задържа. Да я окача в бъдещия си кабинет. За да не забравяме.