Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Вратата се отвори със замах — валчестата дръжка се завъртя толкова рязко, че Касиан се зачуди дали не си представя как извива врата му.
Неста Арчерън го изгледа смръщено.
Но все пак се показа. И изглеждаше потресаващо.
— Какво искаш?
Открехна вратата само педя.
Кога я беше виждал за последно? Миналия месец, на тържеството по случай края на лятото на онзи кораб в Сидра? Тогава не изглеждаше чак толкова зле. Но все пак никой не изглеждаше добре сутрин след цяла нощ давене в алкохол.
— Седем часът сутринта е — изсъска тя, впивайки в него онзи сивкавосин поглед, който обикновено подклаждаше гнева му. — Ела по-късно.
Чак сега забеляза, че е облечена в мъжка риза. Определено не беше нейна.
Той опря ръка в рамката на вратата и я удостои с една от онези лениви усмивки, които неизменно я разлютяваха.
— Тежка нощ?
Тежка година, за малко да се поправи. Защото красивото й лице още беше по-бледо, по-измършавяло, отколкото преди войната, устните й изглеждаха безкръвни, а очите й… Студени и пронизващи като зимно утро. По изящния й образ нямаше нито следа от радост и смях.
— Върни се следобед — каза му и понечи да затръшне вратата през ръката му.
Касиан пъхна крака си в пролуката, преди да е счупила пръстите му. Ноздрите й се разшириха леко.
— Фейра те иска в къщата.
— В коя по-точно? — отвърна безизразно Неста, изглеждайки свъсено крака му. — Все пак има цели три.
Той сдържа гневния си отговор и всички напиращи въпроси. Това не беше подходящото бойно поле, а и той не й беше опонент. Не. Бяха му възложили задача да я заведе на определено място. А на него му оставаше да се моли, че прекрасният крайречен дом, в който Фейра и Рис току-що се бяха нанесли, нямаше да се превърне в купчина камъни.
— В новата къща е.
— Защо лично не дойде да ме вземе?
Касиан познаваше подозрителния блясък в очите й, леката скованост в гърба. Инстинктите му ги посрещнаха подобаващо, накараха го да я притисне, за да види какво ще се случи.
— Защото е Велика господарка на Двора на Нощта и е заета да управлява владенията си.
Хубаво. Май щяха да си спретнат една схватка тук и сега.
Чудесна увертюра към предстоящата битка.
Неста килна глава и златистокестенявата й коса провисна през едното й измършавяло рамо. При друг това движение би изразило замисленост. Нея обаче я превърна в хищник, преценяващ плячката си.
— И сестра ми — подхвана отново с онзи студен глас, лишен от всякаква емоция, — е сметнала, че трябва да се срещнем точно сега?
— Знаеше, че вероятно ще ти трябва време да се освежиш, и искаше да ти даде предизвестие. Ще те очаква в единайсет.
Неста запремисля наум, а той се умълча в очакване на взрива.
Зениците й се разшириха внезапно.
— Защо реши, че ми трябват четири часа да се приведа в представителен вид?
Той прие поканата да я огледа — дългите й голи крака, елегантната извивка на ханша й, крехката талия, плашещо тънка, и пищни примамливи гърди, които ярко контрастираха с острите ъгли на изпъкналите й кости. Ако беше друга елфка, вероятно щяха да му потекат лигите. Щеше да я заухажва още от самото начало.
Но студеният огън в синкавосивите очи на Неста се бе оказал съвсем друг вид изкушение. А след като се беше превърнала във Върховна елфка, вродената й доминантност, агресията й и противното й отношение към околните… Не без причина я избягваше. Дори след войната положението й в Двора на Нощта и в света извън него си оставаше твърде променливо. Елфката пред него неизменно го караше да се чувства като в плаващи пясъци.
След дълго мълчание Касиан отговори:
— Трябват ти няколко обилни хранения, вана и свестни дрехи.
Тя врътна очи, но вдигна ръка към ризата си.
Касиан добави:
— Единайсет часът. Изритай жалкия си приятел оттук и се измий, а аз ще ти донеса закуска.
Тя вдигна леко вежди.
Касиан й отвърна с полуусмивка.
— Мислиш, че не чувам как се облича тихо в спалнята ти и се мъчи да излезе крадешком през прозореца?
Сякаш в отговор откъм спалнята й долетя приглушено тупване. Неста изсъска.
— Ще се върна след час, за да проверя как се развиват нещата — повтори Касиан с онзи авторитетен тон, който винаги даваше на войниците му да разберат, че не бива да го притискат и че неслучайно носи седем Сифона.