Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Грабна от месинговата закачалка на стената шала в небесносиньо и кремаво, който Илейн й беше подарила за рождения ден миналата пролет. Стисна го в юмрук и излезе от стаята, размятайки го като удушена змия.
Нещо го глождеше. Обикновено издържаше повече, преди да загуби контрол върху нервите си. Може би имаше нещо общо с причината Фейра да я вика в новата си къща.
Коремът й се сви леко, докато заключваше отвън четирите ключалки, заедно с магическата, която Фейра бе настояла Рис да монтира, свързана с нейната кръв и воля.
Не беше глупава — знаеше за броженията и в Притиан, и на континента след края на войната. Знаеше, че някои от елфическите кралства започваха да си позволяват твърде много по отношение на границите си и поведението си към човеците.
Но ако междувременно се беше появила нова заплаха…
Неста пропъди мисълта. Щеше да размишлява по въпроса, когато му дойдеше времето. Ако му дойдеше времето. Нямаше смисъл да пилее енергия по неоснователни страхове.
Четирите ключалки сякаш й се присмиваха, затова тръгна мълчаливо след Касиан, излизайки на оживената улица.
Къщата на речния бряг беше по-скоро имение, толкова ново, чисто и красиво, че още с влизането през внушителния мраморен свод в лъснатия вестибюл със стени и под в бяло и пясъчножълто Неста осъзна, че носи вчерашните си дрехи, косата й е немита, а обувките й са залети с вино.
Парапетите на огромното стълбище от просторното входно помещение бяха оформени като разперени криле, а точно над него от изящния таван висеше полилей от велариско стъкло, изобразяващ рояк падащи звезди. Елфическите светлини във всяка златиста сфера хвърляха блещукащи отражения по излъскания мраморен под, осеян с растения в саксии, дървени мебели, също велариско производство, и още изкуство, изкуство, изкуство… Дебели сини килими нарушаваха гладкото съвършенство на мрамора — дълги пътеки застилаха безкрайните коридори от двете страни на входа, а трета минаваше под стълбището, водейки към хълмистата ливада и сияещата река отвъд къщата.
Касиан я поведе наляво, към стаите за официални срещи, както й беше обяснила Фейра по време на единствената й обиколка в новата къща преди два месеца.
Тогава беше полупияна и едва издържа. Веднага намрази всяка от съвършените слънчеви стаи.
Повечето елфи купуваха на съпругите и другарките си безбожно скъпи бижута за слънцестоенето.
Рис беше купил на Фейра цял палат.
Не, всъщност беше купил поразен от войната имот, а после беше дал на другарката си свобода да създаде мечтания им дом.
И някак, мислеше си Неста, следвайки нетипично мълчаливия Касиан по коридора към един от кабинетите, чиито врати ги чакаха отворени, Фейра и Рис бяха успели да превърнат това място в уютен приветлив дом. Грамада, но все пак дом.
Дори изтънчените мебели, макар и красиви, изглеждаха създадени за удобство и почивка, за дълги разговори, придружени с хубава храна. Всяко произведение на изкуството беше или лично избрано от Фейра, или нарисувано от нея — имаше много портрети и изображения на приятелите й, новото й семейство.
Естествено, нито един на Неста.
Дори проклетият им баща присъстваше на стената — двамата с Илейн се усмихваха щастливо, каквито си ги спомняше, преди светът да отиде по дяволите.
Още по време на онази първа обиколка из къщата на Неста й беше направило впечатление, че нея я няма никъде. Замълча си, разбира се, но липсата й се наби на очи.
Затова едва сдържа нервите си, когато Касиан влезе в кабинета и обяви на някого:
— Водя я.
Неста се приготви да посрещне с гордо вдигната глава каквото и да я очакваше вътре, но Фейра просто се засмя и отвърна:
— Подранявате с пет минути. Впечатлена съм.
— Добра поличба за малко хазарт. Май не е зле да се отбием в „При Рита“ — провлачи Касиан, докато Неста влизаше в стаята с дървена ламперия.
Кабинетът предлагаше изглед към вътрешен двор с градина, имаше топла, ведра, наситена атмосфера и Неста би си признала, че харесва високата дъбова библиотека и меките мебели с тапицерия от зелено кадифе пред мраморната камина, ако не беше видяла кой седи в тях.
Фейра се беше настанила на дивана, облечена в дебел кремав пуловер и тъмен клин.
Рис, пременен в обичайното си черно, се беше облегнал със скръстени ръце на мраморната полица над камината.
А Амрен, в обичайното си сиво, седеше с кръстосани крака в илирианското кресло до пукащия огън и вирнатите й в крайчетата очи обхождаха неодобрително Неста. В отношенията й с дребната дама бяха настъпили най-много промени.