Двор от скреж и звездна светлина

Като стигна до тъмната тясна спалня, елфът вече беше на прозореца, а Касиан несъмнено гледаше жалкото му измъкване някъде от сенките на улицата. Чаршафите на месинговото легло бяха омачкани и наполовина свлечени върху скърцащия дървен под, а пукнатият прозорец вече беше отворен, когато гостът й се обърна към нея.

Беше красавец като повече Върховни елфи. Малко по-слабичък за вкуса й — направо момче в сравнение с грамадата от мускули, която току-що бе отпратила от вратата си. Когато Неста влезе в стаята, той изтръпна и погледна ризата си върху нея.

— Аз… това е…

Неста изхлузи ризата му през глава, оставайки чисто гола. Очите му се ококориха, но мирисът на страх остана, не от нея, а от посетителя й. Страх при внезапното прозрение коя беше тя всъщност, и за двора, и за Касиан. Неста му хвърли бялата риза.

— Вече може да използваш входната врата.

Елфът преглътна сухо и нахлузи ризата.

— А той… той още ли е…

Погледът му постоянно се връщаше към голите й гърди, настръхнали от утринната хладина. Към мястото между бедрата й.

— Довиждане — каза кратко Неста и тръгна към ръждивата протекла баня до спалнята си.

Поне разполагаше с течаща гореща вода.

Понякога.

Вече не помнеше колко пъти Фейра и останалите я бяха канили да се нанесе в градската къща. Тя всеки път отказваше.

Илейн живееше щастливо в новото им имение на брега на Сидра и бе прекарала пролетта и лятото в грижи за впечатляващата градина — усърдно избягвайки другаря си — но Неста… Беше безсмъртна и красива и нямаше намерение да започва вечния си живот, работейки за онези хора. Първо щеше да се наслади на всичко, което й предлагаше новият елфически облик.

Не се и съмняваше, че Фейра й е намислила едно добро хокане на малката им среща днес.

Все пак беше писала всичките си снощни питиета в механата на сметката на сестра си. Но и Фейра, и другарят й използваха само празни заплахи.

Неста изсумтя и завъртя древното кранче в банята. Леденият метал изскриптя и от чешмата плисна вода в пропуканата, покрита с петна вана.

На такова място й се живееше. Без прислуга, без следящи осъдителни погледи, без компания, като изключеше… Като изключеше случаите, в които разни досадни надути воини сметнеха за нужно да я проверят.

Ваната се напълни с топла вода след цели пет минути. Самият факт, че беше готова да влезе в нея, беше най-голямото й постижение през последната година. Първо се беше насилила да потопи краката си. И всеки следващ път се потапяше по още малко. Докато не свикна да седи във ваната, без сърцето да тръгва да изскача от гърдите й. Отне й цели месеци да го постигне.

Днес поне влезе в горещата вода без нито миг колебание. Докато отмие потта и другите остатъци от миналата нощ, елфът вече беше излязъл през прозореца.

Сексът не беше лош. И по-хубав беше правила, но и доста по-незадоволителен. Дори безсмъртието не успяваше да научи някои елфи на ловкост в леглото.

Затова тя реши да се научи. Започна с първия елф, когото доведе в апартамента си и който така и не разбра, че е била девствена, докато не видя капките кръв по чаршафите. Лицето му пребледня от ужас, искрен, потресен ужас.