Царицата на Палмира [Златните вериги]

— Радвам се за Изтока. Но тук, на Дунав, или по-нагоре по Рейн, Пулиний, нещата не стоят по същия начин.

— Ако не ме прекъсваше непрекъснато, щеше да узнаеш какво ново ти нося. Ние не искаме от теб да подкараш легионите си срещу тези на Галиен. Изобщо не става дума да се откриват нашите граници или да се търси честна победа, както ти казваш.

Пулиний млъкна. Той остави на Аврелиан време да прецени думите, които чу току-що, преди да продължи.

— Става дума да се отървеш от цезаря със собствената си ръка, главен военачалник.

* * *

Значи това искаха от него. Да убие Галиен.

Както Клавдия винаги беше желала. Клавдия, с която беше отказал да се вижда, за да избегне това убийство, налагайки си най-лошата самота, докато в Рим Улпия беше затворена в своята лудост.

— Ние всички ще бъдем с теб – шепнеше Пулиний. – Не само на думи. Всеки се закле в това пред Митра. Те ще бъдат до теб.

Аврелиан не отговори. Пулиний вдигна една чаша.

— Дай ми да пия. Говорих толкова, че ми пресъхна устата.

Аврелиан напълни чашата с топло вино с мед.

— Валериан Август не е мъртъв – отбеляза той. – Онова, което важи за Галиен, важи и за мен. Докато е жив Валериан, Рим няма да има друг август.

— А! – ядоса се Пулиний, разливайки малко от виното си. – Знае ли човек дали той е жив?

Като че обзет от угризение и опасявайки се от грубостта на думите си, Пулиний докосна с крайчеца на пръстите си фалерата с образа на Валериан на кепето си.

— Горкият човек – процеди през зъби той. – Столче за краката на Шапур. И то на неговата възраст! Какъв ужас! Разбира се, че е мъртъв! Как би могъл да оцелее? Не се тревожи повече за това. Сенатът ще си свърши работата. Законът, който анулира августейшеството на Валериан, е готов отдавна. Нашите приятели ще приемат да го гласуват, за голямо удоволствие на цезаря.

Аврелиан се загледа в първия секретар.

— Трябва да помисля няколко дни. Знаеш, че мразя убийците. Аз съм воин, Пулиний. Бия се благородно срещу противник, който желае моята смърт толкова, колкото аз искам неговата.

— Галиен пожела твоята. Да не си забравил?

— А аз неговата никога.

— Знам – въздъхна Пулиний. – О, знам! Ти чакаш боговете да свършат работата вместо теб. Твоята гордост е плашеща!

Едва забележима странна усмивка плъзна по устните на Аврелиан.

— Никога ли не си мислил за това, Пулиний? От Траян насам онези, които са ставали августейши чрез убийство, също са били убивани. Може би боговете не обичат да стават свидетели на подобно нещо? И ако да загинеш за Рим на бойното поле, е голяма чест, то да те убият заради амбициозността на някой изменник, е доста жалко.

Пулиний го изгледа смаян, засмуквайки отново беззъбите си венци.

— Аз ги предупредих. Казах им: Луций Аврелиан е така устроен, че винаги трябва да го убеждаваш дори когато му предлагаш онова, което той желае най-много! Помисли, щом го искаш, главен военачалник. Не много дълго. Все пак ще ти дам един последен съвет. Повикай при себе си онези, които те обичат, моето момче. Твоята сестра Клавдия и твоят приятел Максим. Знам, че вече не си им толкова ядосан.