Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Хешо се понесе към мен, придружен само от двама кицен — шофьор и друг с униформа в ярко червено и златно, който носеше стар на пръв поглед щит с изящни гравюри.
Пилотът вдигна летящата чиния на нивото на очите ми.
— Добре утро, капитан Аланик — поздрави Хешо от подиума в центъра на платформата.
— Здравей, капитан Хешо — отвърнах. — Добре ли спахте?
— За съжаление, не — отсече той. — Трябваше да прекарам значителна част от цикъла, отреден за сън, в политически разговори с планетарната асамблея на вида ми и гласуване. Ха-ха. Политиката е толкова досадна, нали?
— Ами, сигурно. Гласуването премина ли във ваша полза?
— Не, изгубих всички гласове до един — призна Хешо. — Останалите от асамблеята гласуваха единодушно против всичките ми желания по всеки въпрос. Какъв лош късмет! Какви унижения трябва да изтърпиш, когато има истинска демокрация, а не сенчеста диктатура, управлявана от наследствени крале. Нали?
Останалите кицен, които летяха наблизо, избухнаха в овации за демокрацията.
Мориумур пристъпи към нас и ми се стори, че се чувства неудобно в белия пилотски костюм на Върховните. Наблизо група от четирима други пилоти бяха отведени навътре в „Теглилки и мерки“.
— Виждали ли сте другите двама членове на ескадрата? — попита Хешо.
— Все още не съм помирисал Химерна — призна Мориумур. — Що се отнася до жената… — Стори ми се, че той я спомена с известно неудобство.
— Бих искал да я видя лично — заяви Хешо. — Легендите говорят за хора гиганти, които живеят в мъглата и се хранят с телата на мъртвите.
— Виждал съм няколко — призна Мориумур. — Не са по-големи от мен. Повечето са по-дребни. Но у тях имаше нещо… отблъскващо. Нещо опасно. Ще разпозная усещането на мига.
Малък дрон — подобен на платформите, на които летяха кицен — се понесе към нас.
— А — разнесе се глас от високоговорителя в него. Прозвуча като един от служителите, които бяхме срещнали вчера. — Ескадра петнайсет. Чудесно. Няма отказали се, нали?
— Двама от членовете ни липсват — казах.
— Не — обади се глас до мен. — Само един.
Отскочих. Значи Химерна е била тук! Не бях подушила канела. Само амоняк… който премина в канела почти веднага. Ангели небесни. Колко ли време ни е наблюдавала? Да не би… възможно ли бе да е летяла заедно с мен в совалката?
— Човешката жена ще се присъедини към вас в по-късен час, ескадра петнайсет — инструктира ни служителят. — Рапортувайте в стая за скокове шест. Ще ви покажа. — Дронът с дистанционно управление избръмча настрани и ние го последвахме. Преди да стигнем до вратата от мястото за кацане на совалките, ни спряха двама охранители, въоръжени с деструкторни пушки, които прегледаха чантите ни и чак тогава ни махнаха да продължим.
— Ескадра петнайсет, а? — попитах останалите, когато излязохме в коридора. — Не е много вдъхновяващо. Може ли да си измислим нещо друго?
— На мен ми харесва, че е номер — отвърна Мориумур. — Звучи простичко, лесно се записва и още по-лесно се помни.
— Глупости — отсече Хешо от платформата си от дясната ми страна. — Съгласен съм с капитан Аланик. Числото не става. Аз бих ни нарекъл Цветята на последната ни снощна целувка.
— Тъкмо за това говорих — опъна се Мориумур. — Как можем да кажем нещо толкова дълго в контекст, Хешо?
— Никой няма да пише поезия за „ескадра петнайсет“ — обясни Хешо. — Ще видите, капитан Мориумур. Измислянето на подходящи имена е един от талантите ми. Ако съдбата не ме беше избрала за настоящата служба, със сигурност щях да стана поет.
— Воин поет? — отвърнах. — Като бард от Земята.
— Именно! — кимна Хешо и вдигна космат юмрук към мен.
Вдигнах и аз юмрук и се ухилих. Присъединихме се към други групи пилоти, които ги водеха по коридора. Тези ескадри бяха разделени по видове — много бяха представени от само един вид, а смесените бяха съвсем малко. Нашата ескадра беше единствената, в която имаше повече от два различни вида.
Видът на Хешо има история с хората, помислих си аз. Също и на Аланик. Сънародниците на Химерна са участвали във войните. Може би сме били избрани, за да се справяме с Брейд.
В коридора имаше още войници, този път бяха двойка креляни, в пълни брони, вместо само с нагръдници. Когато минахме покрай тях, осъзнах, че не съм видяла представители на „по-низшите“ раси на кораба освен нас, пилотите. Всички гости и служители, покрай които минавахме, бяха или креляни, или диони.
Затова се зачудих… защо имат нужда от нас, пилотите? Те се биеха с моите хора на Метален рой с дронове с дистанционно управление.