Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Планинци диви, сигурно… Ти кой си,
негоднико?
ГВИДЕРИЙ
Един все още годен
да върне на негодника с юмрук
в муцуната!
КЛОТЕН
Ах, долен негодяй,
разбойник пладнешки, крадец! Предай се,
престъпнико!
ГВИДЕРИЙ
Кому? На теб? Защо?
Какъв си, та на теб да се предавам?
Дали ръката ти е по-голяма?
Или сърцето ти? В словата само
си по-голям, защото своя меч
аз нося не в устата си! Да чуем:
какъв си, та да трябва аз на тебе
да се предам?
КЛОТЕН
И не познаваш, робе,
таз дреха тука?
ГВИДЕРИЙ
Нито нея, нито
крояча ти, конте нещастно, който
е дядо твой, понеже е направил
това, което — виждам — прави теб!
КЛОТЕН
Негодни остроумецо, таз точно
не я е правил той!
ГВИДЕРИЙ
Тогава тичай
ръката да целуваш на тоз, който
ти я е дал! Глупаци като тебе
и бой не заслужават!
КЛОТЕН
Ах, простак!
Щом чуеш как се казвам, ще изтръпнеш!
ГВИДЕРИЙ
Е, как се казваш?
КЛОТЕН
Клотен, негодяй!
ГВИДЕРИЙ
Дори и двоен негодяй да си,
туй „Клотен“ не ме плаши. По бих трепнал,
ако наричаше се „Жаба“, „Паяк“,
„Усойница“!
КЛОТЕН
Тогава знай, простако,
за свое потресение и ужас,
че аз съм син на твоята кралица!
ГВИДЕРИЙ
И много жалко — вид и кръв при тебе
не се погаждат!
КЛОТЕН
И не те е страх?
ГВИДЕРИЙ
Страх имам аз от тези, към които
изпитвам почит; не и от глупците —
на тях се смея!
КЛОТЕН
Щом е тъй, умри!
Когато те убия, ще догоня
тез, дето бяха с теб, и ще накича
със вашите глави града на Лъд!
Предавай се, дивако!
Той и Гвидерий излизат, сражавайки се.
Влизат отново Беларий и Арвираг.
БЕЛАРИЙ
Не се ли мярна някой?
АРВИРАГ
Никой няма.
Навярно припознал сте се.
БЕЛАРИЙ
Кой знае.
Наистина, откак не съм го виждал,
измина много време, ала то
не е изтрило ни една черта
от прежния му образ. И речта му —
на пресекулки, с тласъци внезапни —
бе същата… Не, не, той беше, Клотен,
уверен съм!
АРВИРАГ
Оставихме ги тук.
Дано Гвидерий се е справил с него!
Свиреп бил, казвате?
БЕЛАРИЙ
Като хлапе
страх нямаше от вик и трясък — често
недоразвитият разсъдък прави
човека смел… Но ето го и брат ти!
Влиза отново Гвидерий, носейки главата на Клотен.
ГВИДЕРИЙ
Тоз Клотен се оказа пръв глупак.
Кесия скъпа без стотинка в нея!
Дори и Херкулес не би могъл
да му избие мозъка по липса
на мозък тук. Но ако аз не бях
извършил с него туй, сега глупакът
би носил моята глава тъй, както
аз нося неговата!
БЕЛАРИЙ
Сине мой,
какво направил си!
ГВИДЕРИЙ
Отсякох просто
главата на един безумец, който
ми съобщи, че се наричал Клотен
и син бил на кралицата, а мен
нарече роб, дивак и се закани
да отдели главите ни от тези
плещи — върху които, слава Богу,
те още се държат, — за да накичел
със тях града на Лъд! Това направих!
БЕЛАРИЙ