Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
се пазиш сам!
ГВИДЕРИЙ
Ох, капнал съм!
АРВИРАГ
Пък аз съм
в краката слаб, но силен във глада!
ГВИДЕРИЙ
Месо от вчера има в пещерата —
да си покуснем малко, докато
пече се днешното!
БЕЛАРИЙ (надниква в пещерата)
Не влизай вътре!
Да не ядеше нашите запаси,
бих казал: херувим е!
ГВИДЕРИЙ
Как? Какво?
БЕЛАРИЙ
Кълна се в Юпитер, това е ангел
или пък земно чудо! Божество
във вид на юноша!
Влиза Имогена.
ИМОГЕНА
Не ми правете зло, добри стопани!
Преди да вляза, виках, за да купя
или изпрося туй, което взел съм.
Заклевам се, не съм откраднал нищо,
а и не бих откраднал, даже подът
да бе покрит със злато. Ето, на,
заплащам си. След яденето щях
да ги оставя и да си поема
с молитва за стопаните.
ГВИДЕРИЙ
Пари?
АРВИРАГ
По-скоро всичкото сребро и злато
да станат кал, защото толкоз струват,
освен за тез, които се покланят
на кални идоли!
ИМОГЕНА
Във гняв сте, виждам,
но ако трябва да умра за тази
простъпка своя, знайте, че без нея
сега не бих бил жив!
БЕЛАРИЙ
За где пътуваш?
ИМОГЕНА
За Милфордския пристан.
БЕЛАРИЙ
Как се казваш?
ИМОГЕНА
Фиделе, уважаеми. От Милфорд
със кораб за Италия ще тръгне
един мой родственик и аз отивах
да го изпратя, но от глад отпаднал,
посегнах на храната ви.
БЕЛАРИЙ
Момченце,
недей мисли, че ние сме диваци,
и не съди за нашите души
по грубия ни дом! Добре дошъл!
Нощта е близо и преди да тръгнеш,
от нас ще имаш по-добра гощавка,
и благодарност, ако я приемеш.
Момчета, поканете го!
ГВИДЕРИЙ
Да беше
девойка, мило гостенче, бих искал
ръката ти и щях да дам за нея
какъвто откуп щеш!
АРВИРАГ
Пък аз щастлив съм,
че той е мъж, защото тъй ще бъде
любим мой брат. Аз радвам ти се, момко,
тъй, както брат на брата си се радва
подир разлъка дълга. Заповядай
и нямай страх — попаднал си във дом на
приятели!
ИМОГЕНА
Уверен съм, че тъй е,
щом братя сме.
Настрани.
О, де да беше тъй
и синове да бяха на баща ми —
тогаз не би бил моят сан тъй много
над твоя, Постуме!
БЕЛАРИЙ
Гнети го нещо!
ГВИДЕРИЙ
Ах, как бих искал да го облекча!
АРВИРАГ
И аз! И бих направил за това
какво ли не!
БЕЛАРИЙ
Елате тук, момчета!…
Шепне им нещо.
ИМОГЕНА
Ако велики хора бяха свели
двореца си до тази тясна дупка,
за да живеят просто, без прислуга,
под ръководството на съвестта си,
презряла краткотрайните възхвали
на шумните тълпи, не, те не биха
надхвърлили по благородство тази
чудесна двойка! О, небе, прости ми,
но с тях за да живея, бих желала
да стана мъж, понеже моят Постум
измами ме!
БЕЛАРИЙ
… Така и ще направим!
Сега да сготвим дивеча!… Момченце,
беседата на гладно не върви.
Щом хапнем, ако туй ти е приятно,
ще чуем твоя разказ.
ГВИДЕРИЙ
Заповядай!