Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
АРВИРАГ
А ние
в туй време ще изпеем „Упокой“
на малкия Фиделе. Почвай, братко!
Беларий излиза.
ГВИДЕРИЙ
Не, Кадвале! Главата му към изток!
Баща ни иска тъй да правим.
АРВИРАГ
Вярно.
ГВИДЕРИЙ
Тогаз хвани оттам!
АРВИРАГ
Така. Започвай!
ПЕСЕН
ГВИДЕРИЙ
„Няма вече зимен студ,
няма вече летен зной —
след несгоди, мъки, труд
вечен чака те покой!
Просяк слаб, търговец тлъст
като теб ще станат пръст.“
АРВИРАГ
„Няма вече гнет свиреп,
няма жад и няма глад
и еднакви са за теб
тревен стрък и дъб клонат!
Скиптър, книга, меч и кръст,
всичко земно става пръст.“
ГВИДЕРИЙ
„Няма вече клевети,…“
АРВИРАГ
„няма хапещи слова,…“
ГВИДЕРИЙ
„няма вече да трещи…“
АРВИРАГ
„гръм над твоята глава!…“
ГВИДЕРИЙ и АРВИРАГ
„… Млади ласки, танц чевръст,
всичко туй ще стане пръст.“
ГВИДЕРИЙ
„Черен чар да гине!“
АРВИРАГ
„Зло да те отмине!“
ГВИДЕРИЙ
„Черв да те не лази!“
АРВИРАГ
„Святост да те пази!“
ГВИДЕРИЙ и АРВИРАГ
„И да тачат гроба твой
поколения безброй!“
Влиза отново Беларий, носещ трупа на Клотен.
ГВИДЕРИЙ
Завършихме със обреда. Сложете
и него тук!
БЕЛАРИЙ
Донесох и цветя.
Ще ги окичим през нощта със нови —
студени от среднощната роса,
за гроб те най подхождат… На челата
Цветя те бяха също като вас —
и вий, цветя, ще клюмнете след час!…
Деца, елате с мен, да се помолим —
прибира си ги майката земя,
шумът им върху нея отшумя!
Излиза заедно с Гвидерий и Арвираг.
ИМОГЕНА (събужда се)
… За Милфорд, драги. Откъде е пътят?…
Благодаря… Къде? Оназ горичка?…
А колко е дотам?… Шест мили цели?
О, аз горката! Цяла нощ вървях,
ще легна да поспя…
Вижда трупа на Клотен.
… Мъж! Мъж до мен!…
О, богове небесни! Тез цветя
са сякаш радостите на живота,
а този труп — скръбта му! Не, навярно
това е сън, тъй както сън било е,
че сякаш домакинствах в пещерата
на честни хора. Явно всичко туй е
една стрела, направена от нищо,
която парите на моя мозък
са стрелнали към нищото! Да, често
като ума и зрението лъже…
Треперя още. Богове безсмъртни,
ако прикътали сте капка милост
в небето горе, колкото окото
на мушитрънче, част от нея само
ръснете върху мене!… Не, сънят
не ще да се разсее! Още тук е,
не мним, а истински!… Какво е туй?
Труп без глава? И дрехата на Постум?
Да, той е, той! Познавам го по всичко!
Тоз крак на Хермес78, туй бедро на Марс,
тез мишци Херкулесови!… Но где е
главата му на Юпитер? Нима се
избиват и там горе? О, мой скъпи!
Пизанио, Хекубините клетви
срещу ахейците79, и моите с тях,
дано те стигнат! Ти и оня гаден
престъпен дявол, Клотен, сте заклали
съпруга ми! Писмото и четмото
да бъдат смятани от днес нататък
за криещи коварство! Тъй е, зная!
Проклетият Пизанио със свойте
подправени послания лишил е
тоз кораб, нямащ равен на света,
78
Хермес (мит.) — бог на търговците и крадците, съответстващ на римския Меркурий; вестител на боговете.
79
„… Хекубините клетви срещу ахейците…“ — Хекуба е съпруга на Приам, царя на Троя, изгорена от гърците.