Том 8 (Романси и сонети)

КЛОТЕН

Тук някъде трябва да е мястото на срещата им, ако Пизанио ми го е начертал вярно. Как ми лежи по мярка неговата дреха! Защо тогава да не ми легне по мярка и жена му, която е създадена от същия, който е създал шивача му? Точно така! Вече почва да ми се мярка във въображението как й взимам мярката на честността! Така че, на работа! Понеже не е суетност сегиз-тогиз да разговаряш насаме с огледалото, смея да твърдя, че съм не по-зле сложен от него, не по-стар, по-силен, равен по богатство, по-облагодетелствуван от него по род, еднакво способен в обществените служби и по-блестящ в личните разправи; и въпреки всичко туй това глупаво същество обича него, напук на мене! Какво нещо е животът! Твоята глава, Постуме, която сега стърчи над раменете ти, след малко ще се търкулне на земята, жена ти ще бъде изнасилена, дрехата ти — насечена на парчета пред очите й; и като свърша всичко туй, ще я подгоня с ритници към къщи й. Вярно, баща й може да се поразгневи, загдето съм се отнесъл малко грубичко с неговата щерка, но моята майка умее да направлява настроенията му, така че накрая дори ще ме потупат по рамото. Конят ми е здраво вързан. Излизай, меч мой! Фортуна ми ги прати в ръцете. Мястото съвпада точно с описанието, а оня негодник не би посмял да ме излъже.