Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
КЛОТЕН
Бягай да ми го донесеш! Това ще ти е първата услуга. Бързай!
ПИЗАНИО
Отивам, ваша светлост.
Излиза.
КЛОТЕН
Ще ти дам аз една среща на пристана в Милфорд!… Забравих да го попитам за едно нещо. Ще си го спомня след малко… Точно там ще те убия, подли Постуме! Къде се бави тоя с дрехите! Преди време тя ми каза — и сърцето ми още се оригва на горчиво от тези думи! — че поставяла най-вехтата дреха на Постум по-високо от моята личност с благородния й произход и цялата й украса от дарби и качества. Тъкмо облечен в тази негова дреха, ще я изнасиля; първо ще го убия, и то пред очите й! Така ще види храбростта ми и това ще бъде моята отплата за нейното презрение! Ей го, проснат на земята, а аз произнасям — сложил крак върху трупа му — победната си реч! И когато утоля своята сласт (което, казах, за да я унизя, ще извърша във вехтата му дреха, която й е тъй ценна!), ще я натиря с юмруци и ритници обратно към двореца! Беше й драго да ме унижава — за мене пък ще е весело да й отмъстя!
Влиза отново, носейки дрехи, Пизанио.
Тези ли са?
ПИЗАНИО
Да, ваша светлост.
КЛОТЕН
Колко време измина, откак е тръгнала за Милфорд?
ПИЗАНИО
Едва ли е успяла да стигне там.
КЛОТЕН
Отнеси тези дрехи в стаята ми — това е втората ми поръчка. Третата е да онемееш за всичко, свързано с моя кроеж. Бъди изпълнителен и повишението само ще похлопа на вратата ти. Мъстта ме чака в Милфорд. Защо нямам крила, та да стигна дотам за миг! Тръгвай и бъди ми верен!
Излиза.
ПИЗАНИО
Безчестнико, на теб за да съм верен,
предател искаш ти да стана черен
към честния си Постум! Как пък не!
До Милфорд шибай своите коне,
но, стигнал там, дано не видиш тази,
която търсиш!… О, дано я пази
небето от беда, а този луд
на вятъра да хвърля пот и труд!
Излиза.
Шеста сцена
Уелс.
Влиза Имогена, преоблечена като момче.
ИМОГЕНА
Животът на мъжете, както виждам,
бил жива мъка! Капнах от умора
и две поредни нощи вече спя
на твърдата земя. Сега да съм
отдавна болна, да не бях тъй твърда
във своето решение. Ах, Милфорд,
когато на върха на планината
Пизанио посочи те, ти беше
тъй близко! О, небе, като че ли
приютите — като гаранти — бягат
от бедния, запътил се към тях!
Двамина просяци ме увериха,
че нямала съм как да сбъркам пътя.
Нима ще лъжат бедните, които,
живеейки в нещастие, съзнават,
че с него са наказани или
изпитани? Защо пък не, щом знаем,
че е такава рядкост богаташ
да каже истина. Грехът в охолство
е дваж по-тежък от греха при нужда
и кралят, който лъже, е по-лош
от лъжещия просяк. О, съпруже,
и ти лъжец си! Щом за теб си спомних,
гладът ми мина, а преди минутка
ми прималяваше за къшей хляб!…
Какво е туй? Пътека! Пещера!
Навярно жилище на диви хора!
Дали да викна? Страх ме е! Все пак
гладът, преди докрай да ни надвие,
ни влива мощ. В богатство и покой
се раждат малодушни, а в неволя —
човеци с воля… Кой живее тук?
Ехей! Ако човек си, отзови се!
Ако дивак си, взимай или давай!
Хей, има ли тук някой?… Тишина…
Ще вляза!… И тоз меч ще го извадя —
ако противникът ми като мен
от меч се плаши, няма да посмее
да го погледне. О, такъв противник
ми дайте, небеса!
Излиза.
Влизат Беларий, Гвидерий и Арвираг.
БЕЛАРИЙ
Ти, Полидоре, ни надви в лова
и цар си на пира ни. Аз и Кадвал,
съгласно правилата на облога,
ще готвим и прислужваме. Нали
потта на прилежанието съхне,
когато няма цел. А пък гладът
ще подслади най-простата ни гозба.
Умората захърква върху кремък,
когато мързелът не мигва в пух.
Бъди благословен ти, дом наш, който