Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Отиде току-що.
ГВИДЕРИЙ
Какво ще значи туй? Откак почина
обичната ни майка, инструментът
не е звучал. Тържествените звуци
прилягат на тържествени минути —
за нищо плачат или вдигат шум
маймуни само и деца без ум.
Какво му е на Кадвал?
Влиза отново Арвираг, носещ тялото на Имогена.
БЕЛАРИЙ
Ей го, носи
ужасната причина за това,
в което го упрекваме!
АРВИРАГ
О, скръб!
Издъхнало е дивното ни птиче!
Бих скочил от шестнайсет на шейсет
и младата си пъргавост сменил бих
със патерици старчески — туй само
да можех да не видя!
ГВИДЕРИЙ
Ах, чист крин,
на своето стъбло ти беше дваж
по-прелестен, отколкото тъй, носен
от моя брат!
БЕЛАРИЙ
О, болест меланхолна,
кой ум е стигнал мътното ти дъно,
та да насочва мудния ни кораб
към залива на здравето! Горкото,
на Юпитера само е известно
какво от теб би станало — аз само
туй зная, че смъртта от нас те грабна
като момченце рядко!… Казвай: как
завари го?
АРВИРАГ
Тъй, както е сега,
безжизнено, с усмивчица на устни —
в съня му сякаш беше пробръмчала
мушица, не стрелата на смъртта,
с главичка на възглавката.
ГВИДЕРИЙ
Къде?
АРВИРАГ
На пода, тъй, с кръстосани ръчици.
Помислих си, че спи и се събух
да не шумя.
ГВИДЕРИЙ
Да, сякаш е заспало
и сложим ли го в гроба, той ще стане
легло детинско… Феи лекокрили
над тебе ще кръжат и ще те пазят
от червеите, миличко!
АРВИРАГ
С цветя,
додето аз съм жив и лято има,
ще кича твоя тъжен гроб, Фиделе —
не ще ти липсват бледата иглика,
на твоя лик прилика, ни камбанки,
лазурни като жилките ти, нито
цветът на шипката, не по-уханен —
без туй да го обижда — от дъха ти!
И всичко туй във човка милостива
червеношийките ще ти го носят,
за срам на тез наследници, които
бащите си без паметник оставят;
а зиме пък, като във топла шуба,
със мъх пак те ще ти завиват гроба,
за да не мръзнеш в него!
ГВИДЕРИЙ
Стига толкоз!
Недей със женски хленч да правиш сцени
от мъжката ни скръб! Наш дълг сега е
да го положим във земята без
протакане излишно.
АРВИРАГ
А къде?
ГВИДЕРИЙ
До гроба на обичната ни майка.
АРВИРАГ
До нея, да! И нека, Полидоре,
изпратим го с оназ надгробна песен —
макар че гласовете ни са вече
мъжествено пропукани, — която
на майка си изпяхме; трябва само
с „Фиделе“ да заместим „Еврифила“.
ГВИДЕРИЙ
Аз лошо пея, Кадвале — ти пей,
пък аз ще плача и ще изговарям
словата с теб: една невярна нота
в печално пение звучи по-зле от
лъжа във храм!
АРВИРАГ
Добре, ще ги говорим.
БЕЛАРИЙ
В бедите по-голямата лекува
по-малката: забравихме за Клотен.
Той син бе на кралица и плати
за туй, че тук яви се като враг.
Наистина, в земята прост и знатен
превръщат се в един и същи прах,
но Уважението, този ангел,
чиито правила крепят света,
дели по степен людете. Врагът ни
бе принц по сан и ние му дължим
достойно погребение.
ГВИДЕРИЙ
Така е.
Донесте, моля ви, трупа му тук.
Терсит76 е ценен колкото Аякса77
подир смъртта на двамата.
76
Терсит — прост гръцки воин от войската, обсаждаща Троя, остро и жлъчно критикуващ началниците си и обрисуван от Омир като уродлив сквернословещ Действащо лице в „Троил и Кресида“.
77
Ликс — става дума за един от двамата Аяксовци. Великия Аякс, син на саламинския цар Теламон, един от героите на „Илиада“. Действащо лице в „Троил и Кресида“.