Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Загубени сме!
ГВИДЕРИЙ
Бяхме и без туй
загубени напълно! Какво друго
освен онуй, което той закле се
да ни отнеме — трите ни живота, —
ний имаме за губене? Законът
отказва да ни брани, а щом тъй е,
нима би трябвало от страх пред него
да си поплюваме с едно надменно
парче месо, решило да ни бъде
и съдник, и палач? А други с него
дали е имало?
БЕЛАРИЙ
В гората — не,
но разумът подсказва, че едва ли
е бил без свита. Въпреки че беше
по нрав едно променяне неспирно —
от лошо към по-лошо, при това! —
ни гневен пристъп, нито трайна лудост
могли са да го тласнат тук да дойде
сам без оръжие. Не, даже в двора
да са дочули, че в леса живеят
такива като нас, извън закона,
способни някой ден да се превърнат
в опасна сила, и да предположим,
че тоз глупак, узнал за туй, е кипнал —
това прилича му — и се е врекъл
да свърши с нас, пак много ще е чудно
да е поел самичък: нито той
би дръзнал да го стори, нито дворът
го би оставил, тъй че ние с право
боим се, че туй тяло е с опашка,
по-страшна от главата му.
АРВИРАГ
Да бъде,
което нам предписано е! Брат ми
постъпил е добре във всеки случай.
БЕЛАРИЙ
Днес нямах радост от лова — таз болест
на малкия Фиделе непрестанно
ме дърпаше към къщи.
ГВИДЕРИЙ
С меча, който
към мойто гърло бе насочил той,
отсякох му главата! Ще я хвърля
в потока, та да стигне до морето
и там да се хвалотри с род и име
пред рибите!
Излиза.
БЕЛАРИЙ
За него ще мъстят.
Прилича ти таз храброст, Полидоре,
но щеше да е по-добре, ако
не бе го сторил!
АРВИРАГ
Аз да бях го сторил,
та само мен мъстта им да преследва!
По братски те обичам, братко мой,
но славният ти подвиг ме изпълва
с гореща завист! О, да би могла
да втурне свойта хайка подир нас
такава мъст, която ще поиска
от трима ни отпор със всички сили!
БЕЛАРИЙ
Е, стореното — сторено! Днес няма
да гоним дивеч, нито пък ще дирим
опасности ненужни. Ти върни се
във пещерата и с Фиделе двама
сгответе нещо! Аз ще чакам тука
и заедно със брат ти ще си дойдем
за обеда.
АРВИРАГ
Нещастният Фиделе,
как искам да го зърна! За да върна
румянеца му, бих обезкръвил
цял двор от клотеновци и пак бих се
нарекъл милосърден!
Излиза.
БЕЛАРИЙ
О, природо,
божествена създателко, как ярко
личи емблемата ти в тази двойка
от царствени момчета! Те са нежни
като зефира, който толкоз леко
погалва теменужката, че тя
не трепва със главица; и сурови —
когато пламне кралската им кръв —
като свирепата планинска хала,
която хваща бора за върха
и го огъва оземи. И просто
е чудно туй, че по неясен усет
величие постигат те без пример,
чест — без напътствия, добри обноски —
невиждани у другиго, и храброст —
която саморасла дава плод
като садена! Но какво ще значи
появата на Клотен и какво
смъртта му ни вещае?
Влиза отново Гвидерий.
ГВИДЕРИЙ
Где е брат ми?
Изпратих тиквата на оня с вест
до майка му. Трупът му ще остане
заложник тук!
Тържествена музика.
БЕЛАРИЙ
Мълчете! Полидоре,
чуй моя саморъчен инструмент!
Защо ли Кадвал е решил да свири?
ГВИДЕРИЙ
Той там ли е?
БЕЛАРИЙ