Архивът на Берия
- Автор: Уильямс Алан Эмлин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Стубел
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:
Таймс
Съпругът ѝ обаче изглежда се чувстваше като риба във вода. Той ни показа подаръка от жена си: червеникавокафяв диамант в рамка от рубини — цялото с размера на слива, увиснало на тежка златна верижка.
— Тя искаше да ми купи съкровището на Тутанкамон! — извика той и я целуна звучно по бузата, а изгряващата звезда се дръпна, за да им направи място.
Ласло седеше съвсем неподвижно.
— Вие снимате някакъв филм тук, нали? — тихо попита той.
Шон Фланагън кимна, докато жена му надяваше скъпоценния камък на шията му.
— Аз познавам много от тукашните кинаджии — каза Ласло. — Срещнахте ли се с някои от тях?
— И още как! — бодро заяви Фланагън. — Нищо обидно не казвам, но ние работим с унгарски екип. Не се безпокойте, филмът е изключително за външна консумация. Оргии в стари крепости, историческо порно. Или поне вие комунистите, с вашето пуританство, няма начин да не го окачествите като порно.
— Аз вече не съм комунист — каза Ласло.
— Разбира се, че не сте. Никой в Унгария вече не е. Като всички добри германци, нали така? — Той се изсмя и отпи шампанско. — Наздраве, Ласло! — Той вдигна отново чашата си, но унгарецът не помръдна.
— Поканили ли сте изобщо унгарци? — попитах аз.
— Поканил съм мои приятели — каза Фланагън.
В този миг изпуснах нервите си.
— За бога! — извиках. — Тук не сте в Бевърли Хилс! Нямате ли поне някакво чувство за такт? Унгарците са ваши домакини.
Фланагън нацупи уста.
— Майната ви — тихо каза той и аз почувствах огромната маса на бодигарда зад себе си. — Не искам да виждам повече тези муцуни — разпореди се Фланагън.
През цялото това време Ласло отпиваше от шампанското си, сякаш нищо не се бе случило. Аз се изправих. Бодигардът ме блъсна встрани, след това се наведе и хвана Ласло за рамото. Той започна да се дърпа.
След няколко секунди бяхме изтласкани във фоайето на хотела. Светкавиците на два фотоапарата блеснаха, докато Ласло падаше до мен на четири крака. Той се изправи и се усмихна уморено.
— Добре ли си? — попитах аз.
— Ако от толкова ми ставаше зле, да съм умрял още преди много години — каза той.
— Да си потърсим по-цивилизована компания — предложих аз.
Разблъсках неколцина фотографи и поведох Ласло към бара. Беше единайсет без двайсет. Смолет пиеше с група журналисти, но щом ме видя, се отдели от тях.
— Бягай горе в стаята си, Франк! Ще си получиш скандалчето.
Бързо поведох Ласло обратно към асансьора.
— Британски писател и унгарски поет, изхвърлени от партито на Фланагън — изрекох аз, когато вратата на стаята се затвори. Смолет беше извадил една тетрадка и изглеждаше почти трезвен.
— Разказвай.
Десет минути по-късно го свързаха с Лондон.
Бръснех се, когато телефонът иззвъня. Беше Смолет.
— Снощната история беше страхотна! Аз съм долу и закусвам. Защо не слезеш?
Ресторантът беше почти празен. Очевидно щеше да мине известно време, преди гуляйджиите да се размърдат. Франк Смолет седеше сам и ядеше татарски бифтек със сурово яйце отгоре, поливаше го с горчиво кафе и с унгарска сливова. Беше едва осем.
— Следващите пет дни мога да си седя с ръце в джобовете — заяви той. — Предполагам, че едва ли ще ми кажеш какво търсиш тук. Като оставим това, че гледаш да пробуташ книгата си на киното, разбира се.
— Зарежи това — казах аз, поемайки чашата кафе от ръцете на келнера. — За момента е деликатно.
— С Ласло Ласло ли е свързано?
Смолет стискаше вилицата си и мачкаше каймата, от което се получаваше някаква гнусна каша. Аз отместих поглед и казах:
— Познаваме се отдавна, Франк. Снощи ти бутнах хубаво скандалче…
— Първа страница, приятел. Първа страница — и той напъха сместа от месо и яйца в устата си.
— Добре. Искам да ти кажа нещо строго поверително.
Той взе една салфетка и попи потта от горната си устна.
— Не мислиш, че това място се подслушва, нали?
— Едва ли в днешна Унгария. Освен ако не държат да записват стотици хиляди часове туристическо дърдорене. Слушай сега — казах аз, — ако си налягаш парцалите за това, което имам да ти кажа, в продължение на няколко месеца… възможно е и по-малко… може би бих могъл да ти предложа една наистина голяма история. Световна новина.