Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Арнос присви очи.
— Нас вече ни превъзхождат най-малко с три или четири към едно, сър — Тави усети как гласът му става строг. — Пресметнете. А после ми кажете дали ще можете да завършите тази кампания.
Арнос погледна от Тави към Макс и към легионерите на площада. Маршовата песен на Първи алерански ставаше все по-силна.
В крайна сметка той изсъска през зъби и изплю:
— Ако се налага, ще отстъпя и на следващата година ще събера подкрепления. Но ти няма да получиш командването отново.
— Не ми и трябва — каза Тави. — Освен това мога да гарантирам, че Първи алерански не само ще отстъпи, но и доброволно ще бъде с вас до края на кампанията. И двамата знаем, че ще ви трябват.
Арнос се намръщи и погледна подозрително Тави.
— Какво искаш?
— Две неща — каза Тави. — Първо, хората от Отос. Отменете заповедта.
Арнос изсумтя.
— И?
— Предайте ме на капитан Налус и до съда ме изпратете в затвора на Елинарх — отговори Тави.
— Защо? — полюбопитства Арнос.
Тави хвърли поглед към Наварис.
— Защото не искам да се събудя един ден и да открия, че някак си насън съм си прерязал вените.
Арнос погледна назад към площада, който в този момент се бе превърнал в истинско море от блестящи доспехи, знамена, оръжия и шлемове. На площада, срещу силите на Първи алерански, се появи знамето на капитан Налус и той премина през редиците към командването на Арнос.
— Съгласен съм — каза Арнос.
Тави кимна и се обърна към Макс.
— Трибун?
— Сър.
— Стройте се и се върнете в лагера.
Макс примигна и се загледа в Тави.
— Сър?
— Това е заповед, трибун — каза Тави.
Конят на Макс нервно затанцува на място, а здравият Антилар поклати глава.
— Не, сър. Няма да си тръгна без вас, сър.
— Сенаторът намери причина да ме обвини в измяна. Сигурен съм, че ще имам възможност — той направи много малък акцент върху думата — да уредя въпроса в съда. В момента трябва да се спазват инструкциите.
Макс вдигна вежди, пое си дълбоко дъх и после неохотно отдаде чест.
— Да, сър.
— Благодаря, трибун — каза Тави.
Макс се обърна и се насочи към Първи алерански, като от време на време хвърляше поглед назад. След миг формациите започнаха да се разпръскват, напускайки града по същия начин, по който бяха дошли.
Дружната въздишка на облекчение от всеки човек на площада прозвуча като вятър, духащ през висока гъста трева.
Тави усети как краката му се подкосяват от облекчение. Катастрофалният сблъсък с охраната беше предотвратен и хората от Отос бяха помилвани — единият проблем реши другия.
Лесната част свърши.
От този момент всичко ставаше много по-сложно.
Глава 18
Маркус приближи до командирската палатка и кимна на стража отвън.
— Казвам се Маркус. Капитан Налус е изпратил за мен.
Стражът, млад легионер, веднага изпъна ръка и отдаде чест, точно по устав.
— Валиар Маркус, сър, той ви очаква. Помоли да влезете вътре и да го изчакате минута, сър.
— Не ме наричай сър, синко — каза Маркус, — всички тук сме пехота.
Младият легионер се усмихна, отдаде чест по-естествено и разтвори входа на палатката.
Маркус отговори на поздрава още по-небрежно, отколкото трябваше, и влезе вътре. Тя беше по-голяма от необходимото и беше издигната около централната маса, вместо маси, подредени по стените и оставящи центъра открит. Това беше Налус. Харесваше му, когато хората общуват, обсъждат и се гледат в лицата. Налус предпочиташе този вид комуникация.
Маркус предпочиташе друго разположение. То предполагаше винаги да познаваш човека, който работи зад гърба ти.
Леглото до стената беше двойно, а до табуретката имаше голяма арфа. Маркус приближи към арфата и прокара мазолеста ръка по дървената й рамка.
Входът на палатката се надигна и капитан Налус влезе. Маркус се обърна към него и рязко отдаде чест.
— Капитане.
Налус кимна в отговор.
— Центурион — той пусна платнището зад гърба си.
Маркус се усмихна и протегна ръка.
— Много време мина.
Налус се ръкува и се усмихна в отговор.
— Маркус. Благодаря, че дойдохте.